Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 64

След като господин Летсениане Бадуле си тръгна с очукания си мерцедес, маа Рамотсве погледна към маа Макутси и се усмихна.

— Много просто — каза тя. — Мисля, че това е съвсем ясен случай, маа Макутси. Би трябвало без проблеми сама да се справиш с него.

Маа Макутси се върна за бюрото си и приглади елегантната си синя рокля.

— Благодаря, маа Рамотсве. Ще направя всичко възможно. Маа Рамотсве кимна и продължи:

— Да, ясен случай на мъж с отегчена жена. Това е много стара история. Четох в едно списание, че французите обичали да четат истории от този род. Имало една такава история за някаква французойка, която се казвала маа Бовари, много известна история. Тази жена живеела в провинцията и никак не й харесвало да е омъжена за все същия скучен мъж.

— По-добре е съпругът ти да е скучен — каза маа Макутси. Тази маа Бовари е много глупава. Скучните мъже са много добри съпрузи. Те винаги са верни и никога не бягат с други жени. Вие имате късмет, че сте сгодена за…

Тя млъкна. Каза го неволно, но вече беше твърде късно. Всъщност тя не смяташе господин Дж. Л. Б. Матекони за скучен; мислеше, че е човек, на когото можеш да разчиташ, понеже беше монтьор, и че от него щеше да излезе съвсем приличен съпруг. Това имаше предвид — всъщност тя не искаше да каже, че той е скучен.

Маа Рамотсве беше вперила поглед в нея.

— За какъв? Имам късмет, че съм сгодена за какъв?

Маа Макутси сведе поглед към обувките си. Усещаше, че цялата пламти от смущение. Обувките й, най-хубавите й обувки, с трите блестящи копчета отгоре, отвръщаха на погледа й.

Тогава маа Рамотсве се засмя.

— Не се тревожи — каза тя. — Знам какво имаш предвид, маа Макутси. Господин Дж. Л. Б. Матекони може да не е най-шикозният мъж в града, но е един от най-добрите мъже. Можеш да му се има пълно доверие. Той никога не би предал човек. И аз знам, че никога няма да има тайни от мен. Това е много важно.

Благодарна на шефката си за разбирането, маа Макутси побърза да се съгласи.

— Такива мъже са несъмнено най-добри — каза тя. — Надявам се, че ако имам късмета да намеря такъв мъж, той ще ми предложи да се омъжа за него.

Тя пак хвърли поглед към обувките си и те й отвърнаха. Обувките са реалисти, помисли си тя, те сякаш й казваха: Никакъв шанс. Съжаляваме, но нямаш никакъв шанс.

— Е — каза маа Рамотсве, — да оставим мъжете изобщо и да се върнем към господин Бадуле. Ти как мислиш? В книгата на господин Андерсън пише, че трябва да имаш работна хипотеза. Трябва да се захванеш да търсиш потвърждение или опровержение за нещо. Приехме, че маа Бадуле явно е отегчена, но дали има и нещо повече?

Маа Макутси се намръщи.

— Според мен става нещо. Тя взема пари отнякъде, което значи, че й ги дава някакъв мъж. Тя сама плаща таксите за училището с парите, които е спестила.