Читать «Сълзите на жирафа» онлайн - страница 63

„Има дружества, които не искат навсякъде да се тръби за благодеянията им — каза тя. — Помолиха ме да не казвам на никога за това. Но ако искаш да им благодариш, напиши писмо и аз ще им го предам.“

Аз написах писмото, но не получих отговор.

„Твърде са заети, за да пишат на всеки родител, на когото помагат — каза жена ми. — Не разбирам защо се оплакваш. Нали плащат таксите? Престани да ги безпокоиш с тези писма.“

Бях писал само едно писмо, но жена ми винаги преувеличава нещата, поне що се отнася до мен. Обвинява ме, че поглъщам, без да спирам, „стотици тикви“, а аз ям по-малко и от нея.

Казва, че като хъркам, вдигам повече шум от самолет, което не е вярно. Казва, че все прахосвам пари за мързеливия си племенник, на когото всяка година съм бил пращал хиляда пули. А всъщност му дадох само сто пули за рождения му ден и още сто за Коледа. Откъде си е наумила, че са били хиляда, не знам. Не знам също откъде взима всичките тези пари, за да води такъв разкошен живот. Тя казва, че спестявала, като ограничавала домакинските разходи, но не виждам как по този начин би събрала много. По-нататък ще ви разкажа за това по-подробно.

Но не бива да ме разбирате погрешно. Аз не съм като онези съпрузи, които не харесват жените си. Аз съм много доволен от жена си. Всеки ден си мисля какво щастие е, че съм се оженил за такава елегантна жена — жена, след която хората гледат на улицата. Мнозина касапи са женени за жени, които не изглеждат никак представително, но аз не съм сред тях. Аз съм касапин с бляскава съпруга, което ме прави щастлив.

Гордея се и с моя син. Когато постъпи в „Торнхил“, той изоставаше по всички предмети и аз се тревожех, че ще повтаря годината. Но когато говорих с учителката, тя каза, че няма за какво да се безпокоя, понеже момчето било много будно и скоро щяло да навакса. Тя каза, че умните деца винаги успявали да преодолеят първоначалните трудности, ако се съсредоточели и положели повече старания.

Синът ми хареса училището. Не след дълго започна да получава най-високите оценки по математика, а почеркът му толкова се подобри, че вече не приличаше на неговия. Написа една тема, която запазих: „Причините за почвената ерозия в Ботсуана“, ще ви я покажа някой ден, ако искате. Беше много хубава и аз си мисля, че ако продължава все така, някой ден той ще стане министър на мините или на водните ресурси. Нищо, че е внук на разсилен във Върховния съд и син на най-обикновен касапин.

Сигурно си мислите: От какво толкова се оплаква този човек? Има елегантна жена и умен син. Има собствена кланица. Защо се оплаква? Разбирам защо хората може да помислят така, но това не намалява нещастието ми. Всяка нощ аз се будя и мисля все едно и също. Всеки ден, когато се връщам от работа и виждам, че жена ми още я няма вкъщи, а след това я чакам до десет-единайсет часа, безпокойството гризе стомаха ми като гладен звяр. Защото истината е, че мисля, че жена ми се среща с друг мъж. Знам, че много съпрузи, които казват това, всъщност си въобразяват, и се надявам, че и аз като тях само си въобразявам, но няма да имам мира, докато не разбера дали това, от което се страхувам, е истина.