Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 81

Любовта е състояние на Битието. Вашата любов не е навън, тя е дълбоко във вас. Вие не можете никога да я загубите и тя не може да ви напусне. Тя не зависи от друго тяло, от някаква външна форма. В безмълвието на вашето присъствие можете да почувствате собствената си безформена и безвременна реалност като непроявения живот във всяка физическа форма. След това ще усетите същия живот дълбоко във всеки друг човек и във всяко друго същество. Ще прозрете отвъд воала на формата и отделността. Това е осъзнаването на единността. Това е любов.

Какво е Бог? Вечният Единен Живот зад всички форми на живота. Какво е любовта? Да чувствате присъствието на този Единен Живот дълбоко в себе си и във всички същества. Да бъдете този Единен Живот. Ето защо всяка любов е Божия любов.

Любовта не избира, както не избира слънчевата светлина. За нея няма специални хора. Тя не е нечие изключително право. Изключителността не е Божията любов, а “любовта” на егото. Но силата, с която може да се почувства истинската любов, може да бъде различна. Възможно е някой човек да отразява вашата любов по-ясно и по-силно от другите и ако той има същите чувства към вас, може да се каже, че вие се намирате в любовна връзка. Свързва ви същото, което ви свързва и с човека до вас в автобуса, с птиците, дърветата и цветята, само че е различна силата, с която го усещате.

Дори и в иначе пристрастяваща връзка е възможно да има моменти, в които прозира нещо по-истинско, нещо извън взаимните ви пристрастяващи потребности. Има моменти, когато и вашият ум, и умът на партньора ви замлъкват за кратко, а болковото тяло е задрямало. Това се случва понякога в моменти на физическа близост, или когато заедно наблюдавате чудото на раждането, или в присъствието на смъртта, или когато единият от вас е сериозно болен — все неща, които оставят ума безсилен. Когато се случи това, вашето Битие, временно погребано от ума, се разкрива и прави възможно истинското общуване.

Истинското общуване е общност — осъзнаване на единността, която е любов. Обикновено то бързо се губи отново, освен ако не успеете да запазите достатъчно присъствие, за да не допуснете намесата на ума и неговите стари модели. Щом се върнат умът и отъждествяването ви с него, вече не сте вие, а мисловна представа за себе си, и заигравате отново игри и роли, за да задоволите потребностите на егото си. Отново сте човешки ум, който се преструва на човешко същество, общува с друг ум и разиграва театър, който нарича “любов”.