Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 79

На психическо равнище чувството за липса и недостатъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социална роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т. н. Това фалшиво умотворно аз — егото — се чувства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с които да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но никога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удовлетворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.

Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви, чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте “влюбени”. Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център — онзи, в когото сте “влюбени”. Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така извличате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че постоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?

Ако във връзките си изпитвате и “любов”, и нейната противоположност — агресивност, емоционално насилие и т. н. — то вероятно смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един момент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противоположност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потребност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потребност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.

Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от “любовната връзка” и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се намирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на удара. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението, или опитът за манипулация, ще бъде достатъчно наказание, което ще накара партньора ви да промени поведението си, така че да можете отново да го използвате като прикритие за болката си.