Читать «Силата на настоящето» онлайн

КНИГА КАТО “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО” се появява веднъж на десет години, може би дори веднъж на поколение. Това е нещо повече от книга, в нея има жива енергия, която може би ще усетите, докато я държите в ръцете си. Тя има силата да бъде събитие за читателите, да промени живота им към по-добро.

“Силата на Настоящето” е издадена за първи път в Канада и канадската издателка Кони Келоу ми разказа, че е чувала многократно за положителни промени и дори чудеса в резултат на увлечението на читателите по книгата. “Звънят читатели — разказа ми тя, — и много от тях споделят за чудотворни изцеления, промени и нарастваща радост, които са изживели, защото са приели тази книга.”

Книгата ме кара да осъзнавам, че всеки миг от живота ми е едно чудо. Това е самата истина, независимо дали го съзнавам или не. А “Силата на настоящето” ме учи как да го съзнавам отново и отново.

Още от първите изречения става ясно, че Екхарт Толе е един съвременен духовен наставник. Той не е свързан с конкретна религия, доктрина или гуру, учението му обхваща сърцевината, същността на всички традиции, без да противоречи на никоя от тях — християнството, индуизма, будизма, исляма, местни традиции и т. н. Той успява да постигне това, което правят всички големи учители: да ни обясни на прост и ясен език, че пътят, истината и светлината са вътре в самите нас.

В началото Екхарт Толе ни запознава накратко с историята си. Това е история на ранна депресия и отчаяние, достигнали връхната си точка в разтърсващо пробуждане една нощ скоро след двадесет и деветия му рожден ден. През последвалите двадесет години той разсъждава върху това изживяване, медитира и задълбочава прозренията си.

През последните десет години той се превърна в учител от световна величина с велико послание — същото като проповядваното от Христос и Буда: че състоянето на просветление е постижимо тук и сега. Възможно е да се живее без страдание, тревоги и нервност. За тази цел трябва да проумеем ролята си като създатели на собствената си болка, да проумеем как собственият ни ум създава проблемите ни с почти безспирния си поток от мисли — мисли за миналото и тревоги за бъдещето. Допускаме огромната грешка да се отъждествяваме с ума си, смятайки, че сме именно това — а всъщност сме нещо много по-голямо.