Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 82

Екхарт Толе

Макар че са възможни кратки прозрения, любовта не може да процъфтява, ако не се освободите трайно от отъждествяването с ума и ако присъствието ви не е достатъчно силно, за да разпръсне болковото тяло — или поне да присъствате като наблюдатели. Така болковото тяло няма да може отново да ви завладее и да унищожи любовта.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

КАТО ДУХОВНА ПРАКТИКА

Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.

Днес милиони хора живеят сами или като самотни родители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неуловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират компромиса и остават заедно в нездрава връзка, в която господства негативното — в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква “взаимно изгодна” договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка.

Всяка криза обаче носи не само опасност, но и възможност. Ако връзката влива енергия и засилва модели на его-ума, ако задейства болковото тяло, както е в момента, защо не приемете този факт, вместо да се опитвате да избягате от него? Защо не му съдействате, вместо да избягвате връзките или да продължавате да преследвате фантома, наречен идеален партньор, като решение на проблемите ви или като средство да се почувствате осъществени? Възможността, която се крие във всяка криза, не се проявява, докато фактите в ситуацията не бъдат признати и напълно приети. Докато ги отричате, докато се опитвате да избягате от тях или ви се иска всичко да беше различно, прозорецът на шанса няма да се отвори и ще бъдете в плен на ситуацията, която ще остане непроменена или още повече ще се влоши.

Като признаете и приемете фактите, вие донякъде се освобождавате от тях. Например, когато знаете, че е налице дисхармония, посредством “знанието” ви се намесва нов фактор и дисхармонията не може да остане непроменена. Когато знаете, че не сте в състояние на мир, знанието за това създава пространство на спокойствие, което обвива неспокойствието в любяща и нежна прегръдка и го преобразува в мир. Колкото до вътрешната ви трансформация, за нея нищо не можете да направите. Не можете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единственото, което можете да направите, е да създадете пространство, в което да се случи промяната, пространство, където да навлязат благодат и любов.