Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 80
Екхарт Толе
Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени — алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек — вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна от всякога.
Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква миналото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са до своята реалност, колко близо са до Бога!
Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение. Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.
ОТ ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ
ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Да. Като присъствате и усилвате присъствието си, приковавайки вниманието си все по-дълбоко в Настоящето — независимо дали живеете сами или с партньор, това си остава ключът. За да процъфтява любовта, трябва светлината на присъствието ви да бъде достатъчно силна, за да не ви превземат повече умът и болковото тяло и вие да не ги бъркате със себе си. Да знаете, че вие сте Битието, скрито зад мислителя, тишината зад мисловния шум, любовта и радостта зад болката — това е свобода, спасение, просветление. Да прекъснете отъждествяването си с болковото тяло, означава да внесете присъствие в болката и така да я преобразувате. Да прекъснете отъждествяването си с мисленето означава безмълвно да наблюдавате мисленето и поведението си, особено повтарящите се шаблони на ума и ролите на егото.
Ако спрете да влагате в него “идентичност”, умът губи свойството си на натрапчивост — по същество това е потребността да съдите и така да се съпротивлявате срещу онова, което е. Следват конфликти, драми и още болка. Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост, мир. Първо спирате да съдите себе си, после спирате да съдите партньора си. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пълното приемане на партньора такъв, какъвто е, без да изпитвате потребност да го съдите или променяте по какъвто и да е начин. По този начин преодолявате егото. Свършват всички игрички на ума и пристрастяващото вкопчване в партньора. Вече няма жертви и престъпници, нито обвинители и обвиняеми. Идва краят на взаимната зависимост, на взаимното въвличане в чужди несъзнателни модели, което я поддържа. Тогава или ще се разделите — с любов — или ще продължите заедно по-дълбоко в Настоящето — в Битието. Възможно ли е да е толкова просто? Да, точно толкова е просто.
