Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 7

Боу Бридж осигуряваше плавен преход между дивата растителност и добре поддържаните градини на юг от езерото. Когато стигнаха до края на моста, те поеха по пътя, който вървеше покрай водната площ до гранитния свод на фонтана в Чери Хил.

Габриел настоя:

— Защо отказвате да ме придружите при ченгетата?

— Защото, представете си, познавам полицията.

Джазменът се разбунтува:

— Но с какво право ме замесвате в плановете си?

— Как така, моите планове? Може да съм попаднала сред лайната, но вие сте затънал заедно с мен до гушата.

— Не, защото аз нямам за какво да се упреквам!

— А, така ли? И как си позволявате да бъдете толкова сигурен? Струва ми се, че вие също не помните нищо от последната си нощ…

Репликата сякаш дестабилизира Габриел.

— Значи нямате доверие в мен?

— Никак. Вашата история за бара в Дъблин е съшита с бели конци, Кийн.

— Не повече от вашата история за прекарването на „Шан-з-Елизе“! И освен това ръцете ви са целите в кръв. Имате патлак в джоба и…

Тя го прекъсна:

— В това отношение сте прав. Аз имам патлак, така че ще млъкнете и ще правите точно това, което ви кажа, окей?

Той присви рамене и въздъхна раздразнено. Преглъщайки, Алис усети нещо като горене зад гръдната кост, сякаш стоманена слюнка премина през хранопровода й. Стрес. Умора. Страх.

Как да се измъкне от тази бъркотия?

Опита се да събере мислите си. Във Франция беше ранен следобед. Щом не се появи в службата сутринта, хората от нейната разследваща група ще се обезпокоят. Сеймур сигурно ще се опита да се чуе с нея по джиесема. С него трябваше да се свърже най-напред, него трябваше да помоли да разследва случая. В главата й се появи план за действие: 1) да се проследи какво са заснели охранителните камери на паркинга на „Франклин Рузвелт“, 2) да бъдат проверени всички частни самолети, излетели от Париж след полунощ в посока към САЩ, 3) да бъде намерено мястото, където е било изоставено нейното ауди, 4) да се провери самоличността на този Габриел Кийн, както и достоверността на заявленията му…

Перспективата на това разследване малко я разведри. Отдавна адреналинът, който й предоставяше професията, беше нейното основно гориво. Истински наркотик, който в миналото беше съсипал живота й; днес й даваше единственото добро основание да става сутрин.

Тя вдиша дълбоко чистия въздух на Сентръл Парк.

Успокоена при мисълта, че полицаят в нея взема връх, започна да подготвя метод за разследване: под нейно ръководство, Сеймур ще действа във Франция, а тя паралелно ще проверява нещата на място.

Все така хванати за ръка, Алис и Габриел, без да се бавят навлязоха в триъгълната градинка на Строубери Фийлдс, откъдето можеха да напуснат парка на запад. Полицайката крадешком поглеждаше към музиканта. Непременно трябваше да разбере кой всъщност е този мъж. Дали тя самата му беше сложила белезниците? Ако беше така, по каква причина?

На свой ред, той я погледна предизвикателно.

— Добре, в такъв случай, какво предлагате?

Тя му отговори с въпрос:

— Имате ли познати в този град?

— Да, имам дори много добър приятел, саксофониста Кени Форест, но не случихме: сега той е на турне в Токио.