Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 6

— Побъркващо е — промълви Алис.

Дестабилизирана, младата жена се опита да помисли. Искаше да се убеди, че двамата с Габриел бяха препили предишната вечер, та дори бяха забравили напълно какви са ги вършили през нощта. Но беше немислимо да са ги натоварили на самолет против волята им. Тя често беше идвала на почивка в Ню Йорк със Сеймур, нейния колега и най-добър приятел. Знаеше, че полетът Париж-Ню Йорк трае малко повече от осем часа, но като имаше предвид часовата разлика, разминаването се стопяваше до два часа. Когато пътуваха заедно, Сеймур обикновено вземаше полета в 8:30 ч. от летище „Шарл дьо Гол“ и пристигаше в Ню Йорк в 10:30. Също така тя отбеляза мислено, че последният самолет за далечна дестинация напускаше Париж в 20 часа. А вчера вечерта, в 20 часа тя все още беше в Париж. Значи двамата с Габриел са пътували с частен полет. Ако приемеше, че са я качили в самолет в Париж в 2 часа през нощта, тя би пристигнала в Ню Йорк в 4 часа местно време. Достатъчно, за да се събуди в Сентръл Парк в 8 часа. На теория това не беше невъзможно. В действителност нещата бяха съвсем различни. Дори на борда на частен самолет, административните формалности за влизане в Съединените щати бяха дълги и сложни. Ясно беше, че събитията не се връзваха.

— Oups, sorry!

Младеж с ролери ги блъсна. Извинявайки се, той хвърли слисан и подозрителен поглед към белезниците.

Сигнал за тревога се появи в главата на Алис.

— Не можем да останем така, бездейни, пред очите на зяпачите — загрижи се тя. — Ченгетата ще ни се нахвърлят след минута.

— Какво предлагате?

— Хванете ме за ръка, бързо!

— Какво?

— Хванете ме за ръка, сякаш сме влюбена двойка и преминаваме по моста! — подкани го тя.

Той се подчини и двамата минаха по Боу Бридж. Въздухът беше чист и сух. В безоблачното небе на заден план се отразяваха силуетите на внушителните сгради в Сентръл Парк Уест: двете кули близнаци на Сан Ремо, митичната фасада на Дакота, апартаментите артдеко в огромната жилищна кооперация „Мажестик“.

— Във всеки случай, трябва да се свържем с властите — подхвана Габриел, като продължаваше да върви.

— Точно така, да се хвърлим в лапите на вълка!

Той контраатакува:

— Вслушайте се в гласа на разума, малката…

— Наречете ме още веднъж така и ще ви удуша с белезниците! Ще ви стискам врата, докато изпуснете последния си дъх. Ще се убедите: мъртвият говори много по-малко глупости.

Той се направи, че не чу заплахата.

— Тъй като сте французойка, идете поне да потърсите съвет в своето посолство!

— Не преди да съм разбрала какво точно се е случило през миналата нощ.

— Не разчитайте на мен да играя ролята на беглец. Щом излезем от парка, ще изтичам в първия полицейски участък, за да разкажа какво ни се е случило.

— Или сте глупак, или нарочно говорите така. Ако не сте забелязали, ние сме приковани с белезници, приятелю! Неразделни, неотделими, свързани по силата на нещата! Следователно докато не намерим начин да свалим веригите си, ще правите това, което ви кажа.