Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 5

— А после?

— Казах ви, нищо не знам!

Алис насочи надолу оръжието си и остана безмълвна няколко секунди, колкото да осъзнае лошите новини. Явно този тип нямаше да й помогне да си изясни положението. Напротив.

— Нали осъзнавате, че всичко, което току-що ми разказахте, е глупава басня? — подхвана тя отново, въздишайки.

— Но защо?

— Ами защото се намираме във Франция!

Габриел измери с поглед гората, която се издигаше около тях: дивата растителност, буйните шубраци, скалистите повърхности, покрити с бръшлян, позлатения свод, оформен от есенните листа. Погледът му се плъзна нагоре по оголения дънер на гигантски бряст и съзря две катерички, които бързо се катереха и преминаваха от клон на клон в преследване на син дрозд.

— Готов съм да заложа ризата си, че не сме във Франция — рече той и си почеса главата.

— Във всеки случай има само един начин да разберем — ядоса се Алис, която отново насочи пистолета си и го накара да стане от пейката.

Те напуснаха полянката и поеха сред растителността, състояща се от гъсти храсти и кичести дървета. Приковани един към друг, преминаха прерязаното от долини подлесие, следвайки издигащия се нагоре път, после слязоха по склон, като се подпираха на скалистите повърхности. Бяха им необходими десетина минути, за да се измъкнат от този горски лабиринт; прескачаха малки потоци и се лутаха из множество лъкатушещи пътеки. Накрая стигнаха до тясна асфалтирана алея, обкръжена от дървета, които създаваха естествена растителна арка над главите им. Колкото повече напредваха по алеята, толкова повече се долавяха шумовете на цивилизацията.

Познато бучене: надигащият се тътен на града…

Обзета от странно предчувствие, Алис отведе Габриел към слънчев процеп сред листака. Те се придвижваха напред из голото място, пробиха си път до нещо, което приличаше на тревистия бряг на езеро.

Тогава го видяха.

Чугунен мост, силно дъгообразен, който се простираше над водната повърхност.

Дълъг мост с кремав цвят, украсен с арабески и деликатно декориран с вази с цветя.

Познато място за преминаване, показвано в стотици филми.

Боу Бридж.

Те не бяха в Париж. Нито в Дъблин.

Намираха се в Ню Йорк.

В Сентръл Парк.

3

Сентръл Парк Уест

Копнеем за истина, а съзираме в себе си само неувереност.

Блез Паскал

— Боже Господи! — изрече Габриел, а изумлението се изписа на лицето на Алис.

Макар че действителността трудно можеше да бъде преглътната, вече нямаше никакво съмнение. Бяха се събудили в сърцето на „Рембъл“, най-дивото място в Сентръл Парк. Истинска гора от петнайсет хектара, която се простираше на север от езерото.

Сърцата им биеха в съзвучие, блъскаха като луди в гърдите им. Приближавайки се към брега, те стигнаха до оживена алея, типична за кипежа в парка в ранната утрин. Почитателите на джогинга хармонично съжителстваха с велосипедистите, с упражняващите тай дзи и с посетители, дошли просто да разходят кучетата си. Така характерната за града звукова вселена сякаш внезапно експлодира в ушите им: шумовете от уличното движение, клаксоните, сирените на пожарникарите и на полицията.