Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 15
Гийом Мюссо
— Това е кабелът, който подхранва цялата електрическа верига на автомобила — обясни и посочи двете кафяви жички.
— Дали не сънувам? Нали няма да ми изнасяте курс по механика!
Обиден, той измъкна кабелите от цилиндъра, оголи краищата им и ги събра, за да включи захранването. Таблото светна веднага.
— Побързайте, по дяволите! Една жена ни забеляза от балкона си.
— Ако смятате, че е лесно да се действа с една ръка! Бих желал да ви видя вас!
— Нали толкова се хвалехте с вашата „школа на улицата“.
Поставен под натиск и презрял предпазливостта, Габриел оголи със зъби кабелите на стартера.
— Помогнете вместо да се жалвате! Вземете тази жица. Внимателно я допрете до моята. Ето така…
Действието им предизвика искра и се чу как моторът заработва. Размениха си бърз съучастнически поглед, за да отпразнуват малката победа.
— Давайте — нареди тя и го изблъска вътре в купето. — Аз ще карам.
— И дума да не ста…
— Това е заповед — прекъсна го тя. — Всъщност нямаме избор. Аз ще държа волана, вие ще сменяте скоростите.
5
Ред Хук
Има неща, които човек усвоява по-добре в спокойствие, а други — в буря.
Уила Катър
Демонстрирайки цветовете на Полицейското управление на Ню Йорк, един форд таурус стоеше на ъгъла на „Бродуей“ и на 66-а улица.
Вътре в колата Джоди Костело, двайсет и четири годишна, проявяваше нетърпение и барабанеше по волана.
Младата полицайка попадна в нюйоркската полиция в началото на месеца и работата й съвсем не беше толкова вълнуваща, колкото бе очаквала. Тази сутрин нямаше дори три четвърти час, откакто беше поела дежурството си и вече усещаше изтръпване в краката. Секторът й за патрулиране (на запад от Сентръл Парк) покриваше богат квартал, прекалено спокоен за нейния вкус. За петнайсет дни дейността й се ограничаваше до това да дава информация на туристи, да преследва улични апаши, да съставя актове за превишена скорост и да разчиства от миризливи пияници.
За да не е наред всичко й бяха лепнали за съекипник истинска карикатура: Майк Ернандес, на когото му оставаха шест месеца до пенсията. Беше страхотно бреме. Привърженик на най-малкото усилие, той мислеше само как да се натъпче и старателно работеше, за да не върши нищо, като непрекъснато правеше „паузи за понички“, „спирки за хамбургери“ и „отбивки за кока-кола“ или си лафеше сладко-сладко с търговците и летовниците. Прекалено своеобразно разбиране за ролята на кварталния полицай!
Тя загаси аварийните светлини и излезе от колата, като блъсна след себе си вратата. Готвеше се да влезе в магазинчето, за да прибере партньора си, когато забеляза група от шест юноши, които тичаха в нейната посока.
Тя строго им нареди да се успокоят, а след това реши да ги изслуша. Бяха група испански туристи, които говореха лош английски. Отначало помисли, че става дума за банална кражба на джиесем и беше готова да ги изпрати да подадат жалба в двайсети участък, но един детайл привлече вниманието й.
