Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 16

Гийом Мюссо

— Сигурен ли си, че крадците бяха с белезници? — попита тя този, който изглеждаше едновременно най-малко глупав и най-грозен: хлапак с фланелка на футболист, с кръгла муцуна, очила за късогледство и разрошена коса.

— Категорично — отговори испанецът, шумно подкрепян от приятелите си.

Джоди прехапа устната си.

Бегълци?

Трудно й беше да повярва. Както всяка сутрин, беше се запознала със съобщенията за търсени лица и с описанията им, които изпращаха колегите от Патрулната служба, но нищо не отговаряше на словесния портрет на двамата злосторници.

Подчинявайки се на интуицията си, тя извади от жабката на колата личния си портативен компютър.

— Каква е марката на телефона ти, моето момче?

Изслуша отговора му и включи услугата „повсеместен мрежов достъп“. След това помоли юношата да й каже адреса на електронната си поща и съответната парола.

Веднъж активирана, услугата позволяваше да влезе в пощата на избраното лице, да се добере до списъка с контактите му, както и да установи местоположението на телефона му. Джоди отлично познаваше тази операция, тъй като я беше използвала преди шест месеца в собствения си любовен живот. Проста манипулация й откри възможност да проследи пътуванията на бившето си гадже с любовницата му и по този начин да докаже изневярата. Тя допря ръка до екрана, за да сложи начало на процедурата. Започна да мига синя точка. Ако системата действаше точно, телефонът на хлапака сега се намираше посред Бруклинския мост!

Очевидно двамата крадци не се бяха задоволили само да свият джиесем. Бяха отмъкнали и кола и се опитваха да напуснат Манхатън!

В съзнанието й оптимистичните мисли прогониха скуката: появи се надеждата най-после да се заеме с истинско разследване и да получи повишение, което да й отвори вратите към по-престижна работа.

На теория, трябваше да предаде информацията си на вълните на Нюйоркската полиция, та патрул от Бруклин да залови подозрителните лица. Но тя не изпитваше ни най-малко желание нещата да се изплъзнат от ръцете й.

Погледна към „Дънкин Донатс“. Нямаше и следа от Майк Ернандес на хоризонта.

Толкова по-зле…

Седна зад волана, пусна буркана и сирената и пое към Бруклин.

* * *

Заобиколен от вода, бившият квартал на докерите представляваше част от полуострова западно от Бруклин.

Мини-то стигна до края на „Ван Брунт Стрийт“, основната артерия, която пресичаше Ред Хук от север на юг и завършваше като задънена улица. Отвъд, пътят отстъпваше място на изоставени заводски сгради, оградени с телени мрежи, които отвеждаха направо към кейовете.

Алис и Габриел паркираха покрай разбит тротоар. Все така измъчвани от белезниците, те излязоха от колата през една и съща врата. Въпреки ослепителното слънце, вееше леден вятър.

— Ще замръзна — оплака се джазменът и вдигна яката на сакото си.

Малко по малко Алис разпозна местността. Строгата красота на индустриалния пейзаж, изоставените складове, крановете, съвместното съжителство на товарните кораби и на лодките.

Усещане за края на света, едва смущавано от уредите на фериботите за издаване на звуков сигнал при мъгла.