Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 14

— И дума да не става — отсече тя. — Остави другите извън тази история и се опитай да действаш сам. Спасявала съм ти кожата достатъчно много пъти, за да поемеш минимален риск заради мен, Сеймур.

— Окей — съгласи се той. — Ще ти се обадя, щом науча нещо ново.

— Аз ще ти се обадя. Не мога да задържа този телефон дълго време, но изпрати ми координатите на Ники Никовски с есемес.

Алис затвори и няколко секунди по-късно адресът на ателието на художничката се появи на екрана на смартфона. Чрез линка успя да установи местоположението.

— Ред Хук не е много близо — отбеляза Габриел, като се наведе над плана.

Алис проучи екрана и прокара пръст по повърхността, за да добие по-добра представа за околностите. Ателието се намираше югозападно от Бруклин. Невъзможно беше да се стигне дотам пеша. Нито с градски транспорт впрочем.

— Нямаме пари да си купим билети за автобус или за метро — рече Габриел, сякаш беше прочел мислите й.

— Какво предлагате тогава? — попита го тя провокативно.

— Лесно е. Ще откраднем кола — отвърна той. — Но този път ще ме оставите да действам, съгласна ли сте?

* * *

На ъгъла на „Амстердам авеню“ и 61-а улица имаше малка задънена уличка, сгушена между два жилищни блока.

Габриел счупи стъклото на старото мини със силен удар с лакът. Двамата с Алис изгубиха повече от четвърт час, за да намерят кола, паркирана на не особено оживено място и достатъчно овехтяла, за да можеше да мине за купена „на старо“.

Беше „Остин Купър Ес“ с каросерия с цвят на захаросан кестен и с бял покрив. Успешен модел от края на 60-те години на XIX век, грижливо реставриран от някой колекционер.

— Сигурен ли сте, че знаете какво правите?

Габриел отговори с въпрос:

— За какво човек може да бъде сигурен в живота си?

Той промъкна ръката си през прозореца и отвори вратата. Противно на онова, което ни представят филмите, да откраднеш кола, като се опитваш да свържеш захранващите кабели, не е лесна работа. И още по-трудно е, ако си прикован към някого другиго.

Габриел седна на мястото на шофьора, след това се наведе над волана от алуминий и лакирано дърво, докато Алис се правеше, че разговаря с него, облегната на прозореца.

Инстинктивно си бяха разпределили ролите: тя наблюдаваше наоколо, докато той се опитваше да се справи с техниката.

С отмерен удар Габриел счупи пластмасовите повърхности, които покриваха оста на волана. Със свободната си ръка извади предпазителите, за да достигне до кабелите. От един пластмасов цилиндър излизаха три жици с различни цветове.

— Къде се научихте да правите това?

— В школата на улицата. Квартал „Енгълуд“, южно от Чикаго.

Той разгледа внимателно всички жички, за да избере чифта, който щеше да запали колата.