Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 13

— С една дума: свободен и сам. Познавам много типове, подобни на вас.

— А вие нямате ли съпруг или гадже?

Тя отклони въпроса с поклащане на глава, но той усети, че е поставил пръст в някаква рана.

— Не, сериозно, Алис: омъжена ли сте?

— Гледайте си работата, Кийн.

— Да, разбрах. Омъжена сте — заключи той.

Тъй като тя не отрече, той продължи да дълбае:

— Защо не се обадихте на съпруга си?

Тя отново стисна юмруци.

— Двойката ви не мели брашно, нали? Не е за учудване при вашия гаден характер…

Тя го изгледа така, сякаш й е забил кроше в корема. След това изумлението отстъпи на гнева.

— Защото той е мъртъв, тъпако!

* * *

Ядосан от глупавата си постъпка, Габриел гледаше смутено. Преди да успее да се извини, странно позвъняване — смесица от салса и електромузика — се разнесе от телефона.

— Да, Сеймур?

— Имам решение на твоя проблем. Спомняш ли си за Ники Никовски?

— Опресни ми паметта.

— Когато пристигнахме в Ню Йорк миналата Коледа, посетихме колектив съвременни художници…

— В една голяма сграда, близо до кея, нали?

— Да, в бруклинския квартал Ред Хук. Дълго разговаряхме с една художничка, която правеше сериграфии върху платна от стомана и алуминий.

— И накрая ти купи две произведения за колекцията си — спомни си тя.

— Да, това е тя, Ники Никовски. Останахме във връзка и успях да се чуя с нея по телефона. Ателието й се намира в бивша фабрика. Тя има инструментите, необходими за белезниците и е съгласна да ти помогне.

Алис въздъхна от облекчение.

Улови се за тази нова възможност и представи на заместника си своя план за битка:

— Трябва да проведеш следствие, Сеймур. Започни с преглед на камерите на подземния паркинг на авеню „Франклин Рузвелт“. Разбери дали колата ми е все още там.

Полицаят се захвана за работа:

— Каза ми, че са ти откраднали нещата, така че ще се опитам да проследя джиесема ти, както и движенията по банковата ти сметка.

— Съгласна съм. И провери до един частните полети към Съединените щати, които са напуснали Париж през нощта. Започни с „Бурже“, след това включи в списъка всички летища в парижкия регион. Опитай се да намериш информация за някой си Габриел Кийн: пианист на американски джаз. Провери дали наистина вчера вечерта е свирил в клуб „Браун Шугар“ в Дъблин.

— Информация за мен ли? — опита се да я прекъсне Габриел. — Вие да не превъртяхте?

Алис му направи знак да замълчи и продължи да изрежда задачите на заместника си:

— Разпитай всичките ми приятелки, човек никога не знае: Катрин Пайе, Малика Хадад и Самиа Шуаки. Бяхме заедно във факултета по право. Ще намериш координатите им в компютъра на бюрото ми.

— Окей.

Внезапно една идея се появи в съзнанието й.

— Непременно се опитай да разбереш откъде се е пръкнал пищова. Глок 22. Ще ти дам серийния номер.

Тя му съобщи поредица от букви и цифри, гравирани на оръжието.

— Записах си всичко. Ще сторя възможното, за да ти помогна, Алис, но трябва да предупредя Тайландие.

Алис затвори очи. Образът на Матилд Тайландие, ръководителката на криминалната бригада, премина пред погледа й. Тайландие не я обичаше особено и чувствата всъщност бяха взаимни. След случая „Ерик Вон“ тя на няколко пъти се беше опитала да се отърве от нея. До този момент началниците й се бяха противопоставяли, главно по конюнктурни съображения, но Алис знаеше, че положението й в работата оставаше трудно.