Читать «Сентръл Парк» онлайн - страница 10
Гийом Мюссо
— Сега!
Поемайки всички рискове, пресякоха кръстовището по диагонал под съпровода на скърцащи гуми и клаксони.
Между 65-а и 62-а цялата западна страна на Бродуей беше заета от културния комплекс на „Линкълн център“, включително и сградата на Метрополитън опера. Алис вдигна очи, за да се ориентира. Много етажи нагоре, един гигантски кораб от стъкло и стомана вдаваше изострената си носова част чак до средата на авенюто.
Тя разпозна сградата на „Джулиард“, пред която беше минавала със Сеймур. Отвъд прозрачната фасада, човек можеше да види танцовите стъпки на балерините, както и интериора на студиата, където репетираха музикантите.
— Подземният паркинг на операта! — изрече тя и посочи бетонна рампа, която потъваше в земята.
Габриел нямаше нищо против. Те се промъкнаха в асфалтовото лоно, избягвайки колите, които се изкачваха към изхода. Когато стигнаха на първия подземен етаж, впрегнаха последните си сили, за да пресекат цялата повърхност за паркиране и се насочиха към една от стълбите, която извеждаше в парка „Дамрош“.
Когато най-после се озоваха на чист въздух, установиха с облекчение, че преследвачите им бяха изчезнали.
Облегнати на стеничката, която опасваше площада, Алис и Габриел се мъчеха да стабилизират дишането си. И двамата плуваха в пот и бяха парализирани от болка.
— Подайте ми телефона — изхриптя тя.
— Дявол да го вземе, изгубил съм го! — извика той и бръкна в джоба си.
— Не е вярно, вие…
— Шегувам се — успокои я и й подаде джиесема.
Алис му хвърли убийствен поглед и се готвеше да го нападне с обидни думи, когато изведнъж в устата й се появи металически вкус. Зави й се свят. Повик за повръщане разтърси стомаха й и тя се наведе над една поставка за цветя, за да избълва жлъчката си.
— Трябва ви вода.
— Имам нужда да хапна нещо.
— Нали ви казах да отмъкнем някой и друг хотдог!
Внимателно се придвижиха до фонтана, за да утолят жаждата си. Заобиколен от Балета на Ню Йорк и от стъклените сводове на Метрополитън опера, паркът „Дамрош“ беше достатъчно оживен, та никой да не им обърне внимание. На площада през сградата работници действаха усилено, подготвяха шатри и подиуми, необходими за някакво модно дефиле.
След няколко глътки вода, Алис се зае с телефона, провери дали не е защитен от специален код и набра номера на джиесема на Сеймур.
В очакване на разговора тя закрепи апарата на рамото си и се опита да масажира врата си. Сърцето й продължаваше да прескача в гърдите.
Сеймур Ломбар беше неин заместник в разследващия екип, който Алис ръководеше. Съставена от още петима полицаи, „групата Шефер“ си поделяше четири малки кабинета на третия етаж в главната квартира на полицията на „Ке дез Орфевр“ 36.
Алис погледна часовника си, за да прецени часовата разлика. В Париж беше 14 и 20.
