Читать «Първата версия» онлайн - страница 4

— Няма никой — викна той на матросите и се заизкачва нагоре по трапа.

— С две думи, всички са мъртви — мрачно цитира някакъв филм обикновено мълчаливият и замислен Енгизаров.

Посърналият Сотников с клюмнал перчем и шашардисаните матроси се върнаха на катера.

— Е, кво става? — попита Петренко. Усмивката бавно изчезна от лицето му при вида на стъкления поглед на Сотников.

— Изпратихте ли радиограма?

— Естествено, началник. Спасителят ще дойде след трийсет минути. Украинската служба за сигурност май ще се натресе по-рано — те сега все повече използват вертолети.

Екипажът на Р-275 чакаше мълчаливо.

След няколко минути в посърналото юлско небе наистина забръмча хеликоптер. Той увисна над катера, надигайки вълни наоколо. Люкът се отвори и отвътре хвърлиха въжена стълба, чийто край Енгизаров веднага хвана и понечи да прикрепи за фалшборда.

Надвиквайки шума, Жуков кресна в ухото му:

— Да не си откачил? Ще вземе да ни отнесе в небето. Като се изтърсим отгоре…

— Стига бе — махна Енгизаров, но все пак се усмихна.

На палубата като зрели круши се посипаха украинските кагебисти начело с риж полковник с тесни рамене и широк задник, който действително приличаше на круша. Съпровождаха го двама дълги лейтенанти.

— Полковник Иванов. Докладвайте обстановката.

Сотников нямаше ни най-малко желание да докладва на украински полковник — макар и с фамилията Иванов — за произшествието, но нищо не можеше да направи, само може би да скочи във водите на така и неподеленото с украинците море или да се скатае в разкошните апартаменти на мъртвата яхта. „Нашите вечно закъсняват“ — злобно си помисли той. Като че ли в отговор на обидните му мисли се показа втори хеликоптер. Докато приемаха на борда пасажерите му, кагебистите от родната база, се показа и спасителният кораб. Тъй че Сотников, за огромно облекчение (ако изобщо нещо можеше да облекчи състоянието му), трябваше да докладва едновременно на двама — украинският полковник круша Иванов и руският майор със сакраменталната фамилия Непейвода. Следва да се отбележи, че той явно я оправдаваше, тъй като по многочислените признаци внимателният наблюдател лесно би определил, че пред всички други напитки Непейвода предпочита спиртните.

Както се полага по устав, и двамата напсуваха Сотников за проявената самодейност, но точно поради това перчемът му се приповдигна и дори се закъдри. Сотников разбра, че ще му се размине. Разбра и че кагебистите са притеснени от нещо много сериозно.

Майорът и полковникът се прехвърлиха на борда на яхтата и слязоха в трюма. Майорът предварително беше наредил да не пускат никой друг на борда.

Трима аквалангисти от спасителния кораб огледаха дъното на „Глория“. Откъм десния борд бе открит замотан в мрежите труп на възрастен човек по шорти и тениска.

— Риба са ловили, мама му стара — изруга един от спасителите.

Закачиха трупа на лебедката и го изтеглиха на борда. Не откриха нищо друго.

— Отиваме да пообиколим наоколо. Може да изловим още някоя амфибия — делово каза командирът на спасителния кораб, жизнерадостният капитан трети ранг Сухомлински. Корабът спокойно се отдалечи.