Читать «Първата версия» онлайн - страница 2

— Та стана мойта! Когато поръчахме по второ шампоанско, а за мене още петдесет, Галочка започна да ми намига палаво. За приличие потанцувах и с трите поред, а после Галочка ме помоли да я изпратя.

— И?! — нетърпеливо окуражи замечталия се Сотников заинтригуваният мичман.

— Страхотно се изпратихме! Само че живее далечко — едва се добрах сутринта до базата, добре, че хванах една кола на стоп. Довечера се уговорихме пак в „Марс“. Искаш ли да те взема и тебе? Другата, Ленка, също не е зле, в най-лошия случай и Верунчик ще мине — на тъмно не се вижда, а си има всичко друго, пък и е луда по мъжете…

Петренко радостно закима. Все пак Серьожа е приятел, току-виж някоя наистина вземе да му пусне.

— Направо по курса — неидентифициран плаващ обект. Охо, разкошен обект! — разнесе се по уредбата гласът на вахтения старшина Жуков, зевзек от местен мащаб.

— Какво ли е видял Жук? — Сотников се протегна не без удоволствие.

През бинокъла видя бяла яхта с висока мачта.

— Бива си я, няма спор! Е на това му викам да си живееш царски. За такава играчка трябва да блъскаш десет живота. Пълен напред, сближаваме се! Само че, Жук, по-полека, да не й направиш дупка в борда, че половин драскотина и внуците ни не могат да я платят.

Колкото повече се приближаваше яхтата, толкова повече увисваха челюстите на Сотников, Петренко, Жуков, на матросите Фьодоров и Енгизаров. Само челюстта на моториста Пронин си беше наред, защото от работното му място беше не трудно, ами направо невъзможно да види яхтата.

Яхтата вече се виждаше като на длан. Отблизо изглеждаше просто потресаващо. И името й беше подходящо — „Глория“. На такива яхти плават само милионерите в американските филми, и то далеч не всички. Именно на такива безупречно красиви съдове се случват най-тайнствените убийства в дебелите криминални романи с ярки отлепващи се обложки. Сотников изключително харесваше подобни романи и не го мързеше да подлепва обложките със скоч.

Майтапа настрана, но с тази яхта нещо наистина не беше наред. Първо, на Сотниковите мегафонни призиви на хубав руски и лош английски никой не отговаряше; второ, на палубата не се виждаха хора и само чайките подозрително смело, господарски кръжаха над яхтата и кацаха по палубата й. А и американският флаг — все пак бившият враг номер едно! — не предизвикваше особено доверие.

— Стоп машина! Жуков, подходи откъм левия борд. Ще приберем американците топли-топли — пошегува се Сотников.

Той пръв прескочи в американските владения и едва не се срина зад борда, подхлъзвайки се:

— Леле, тука всичко е в кръв. Петренко, веднага радиограма до базата. Жуков, Енгизаров — след мен.

По палубата на три-четири места имаше застинали локви кръв. Тук-там кръвта беше размазана на ивици, като че ли огромен охлюв се беше влачил върху кървавия си корем от десния към левия борд. Изглежда, че наистина тук бяха убили някого. И май не един, а най-вероятно дори повече от двама.

Сотников измъкна пистолета си от кобура, щракна предпазителя и махна на матросите с ръката, с която държеше пистолета. В този момент като че ли почувства върху себе си погледа на русата Галочка и вътрешно се зарадва, че на момичето й се е паднал такъв смел воин.