Читать «Първата версия» онлайн

Фридрих Незнански

Фридрих Незнански

Първата версия

Маршът на Турецки #8

„Това е то Съдбата на човека: днес покарва листенца от надежда; утре, цъфнал, във цвят от почести потъва цял; а вдругиден студ свива смъртоносен и тъкмо той — наивникът! — си мисли, че славата му зрее, изведнъж захапва го във корена и ей го загива като мене! Така, както децата лете плуват със мехури, аз плувах не едно, не две лета, без дъно под краката си да имам, в море от слава; и във миг под мене надутият мехур на гордостта ми се пукна най подир и ме остави, сломен от труд старик, на произвола на бурните вълни, които скоро ще сключат над главата ми ръце!“

У. Шекспир,"Хенри VIII"

Пролог

24 юли 1994 година

Безветрието продължаваше втори ден. Водата близо до брега така се беше нагряла, че вече не спасяваше от жегата многочислените курортисти, копнеещи за прохлада. През последните години по плажовете около Севастопол стана доста по-просторно. Тук можеха да идват само тези, които имаха близки роднини сред моряците, или постоянните жители на града. Освен това споровете за Черноморския флот бяха създали мита за постоянна опасност в града. Разбира се, между руските и украинските моряци се случваха инциденти, но това бяха по-скоро юмручни боеве заради някой чифт хубави крачета, отколкото политически баталии заради съдбините на Русия и Украйна.

Както и да е, беше един необичайно горещ ден в единствения официално руски град на украинския Крим.

На седемнайсет мили югозападно от Севастопол, леко поклащайки се от кърмата към носа, разкошна океанска яхта под звездно-раираното американско знаме дрейфуваше към открито море, а по-точно — по посока към Констанца. На палубата нямаше нито един човек, само събралите кураж чайки се биеха помежду си, без да обръщат внимание на това, че светлото им оперение се покрива с ръждиви петна.

Катерът от бреговата охрана Р-275 извършваше обичайното си бойно дежурство. Командирът на катера, лейтенант Сергей Сотников, двайсет и пет годишен симпатяга с немирен рус перчем, разказваше на мичман Петренко за вчерашните си похождения по гнездата на порока, към които изпитваше непреодолимо влечение. Наистина, никога и не се опитваше да го преодолява.

— Отначало значи скочих до „Карл“. Та там някаква слабонервна кучка одрайфа всичко. Тогава взех курс към „Марс“. Пришвартовах се значи. Две готини парчета и една кощрамба все едно мене чакаха. Хванах ги и трите за всеки случай. Нали ги знаеш тези страшните. Трябва да си им приятелче, иначе веднага ще изпортят цялата далавера. Та значи поръчах им по шампоанско, за мене сто и петдесет коняк. Искаше ми се повече, но си знам — или пиенето, или гаджетата, а беличката пухкава Галочка направо си плачеше за леглото…

— Направо в леглото? — завистливо и възхитено разпери ръце Петренко. Ниският мичман обичаше момичетата, но рядко се радваше на взаимността им. Помисли си, че ако вчера беше със Сотников, в най-добрия случай щеше да му се падне именно грозотията.