Читать «Първата версия» онлайн - страница 6

Нито екипажът на Р-275 начело със симпатичния донжуан Сотников, нито екипажът на спасителя под командването на жизнерадостния капитан Сухомлински, нито дори полковник Иванов можеха да си представят каква едра риба са извадили от мрежата. Единствено външно откровеният, а всъщност професионално умеещ да си държи езика зад зъбите майор от специалния отдел на базата на руския Черноморски флот Непейвода си представяше в общи линии мащабите на личността, връзките и положението на милиардера, собственика на вестникарско-издателска империя, простряла пипалата си по всички краища на света, от Аляска до Мелбърн. Норман Кларк притежаваше няколко телевизионни компании, той бе близък с половин дузина президенти на САЩ, няколко арабски крале и шейхове, а също и редица генерални секретари на ЦК на КПСС. Той издаваше нетленните „произведения“ на генералните секретари с разкошни корици и на всички световни езици. Да, не всеки ден Черно море донася подобен улов.

Още същата вечер много вестници по света дадоха кратка информация за случилото се, засега без коментари.

Затова пък на следващия ден горещата новина зае първите страници на вестниците заедно със съобщенията за посещенията на министър-председатели, крале и президенти. Писаха се всякакви неща, някои изразяваха искрено съболезнование, някои тихомълком злорадстваха, но всички като че ли се интересуваха не толкова от смъртта, колкото от историята на живота на американския милиардер, когото журналистите ценяха най-малкото за това, че със своята екстравагантност и непредсказуемост им даваше обилен материал за най-различни рубрики на вестниците им — от финансовата колонка до лекомислената, но обожавана от читателите светска хроника.

Ето какво писа например солидният „Уошингтън Поуст“:

„Гибелта на Норман Кларк, за причината на която се носят толкова много и противоречиви слухове, е голяма загуба не само за националните масмедии, но и лично за президента Клинтън, който изрази дълбоките си съболезнования на семейството на покойния. Дори вечният делови партньор и едновременно конкурент на Кларк Рупърт Мърдок заяви пред нашия кореспондент, че е искрено опечален от гибелта на Кларк, с когото въпреки противоречията са го свързвали топли, приятелски отношения.“

„Файненшъл Таймс“ реагира така:

„Неочакваната и тайнствена гибел на Норман Кларк причини рязко падане на курса на акциите на компанията му. Едрите притежатели на акции поискаха от правителството на Клинтън и финансовото министерство спешна проверка на състоянието на нещата в компаниите, принадлежащи на Кларк. В деловите кръгове се носят слухове за нестабилното финансово положение на корпорацията на Кларк вследствие на неудачни инвестиции в широкомащабни проекти, в това число в Източна Европа и бившия СССР.“

Френският „Либерасион“, съобщавайки за гибелта на един от най-известните американци през последното десетилетие, информира читателите си за това, че президентът на Франция Франсоа Митеран е изпратил съболезнователна телеграма на близките на загиналия.