Читать «Първата версия» онлайн - страница 5

Най-после от трюма на яхтата, зачервени и намусени като двама принцове, които не са си поделили наследството, на бял свят се показаха украинският Иванов и руският Непейвода. Непейвода притискаше към гърдите си обемист хартиен пакет, полковникът внимателно, както се носи чуждо дете, носеше в изпънатите си ръце прозрачна пластмасова кутия с компютърни дискети. Братята по професия, но не и по гражданство вяло си разменяха обиди, явно изчерпали заряда си още в недрата на „Глория“, където на четири очи можеха да използват, без да подбират всички възможни богатства на родния и на двамата руски език. Те се разположиха в кубрика и започнаха да сортират плячката си, правейки опити да я поделят.

— Другарю майор — наложи се на Сотников да прекъсне строгите им мъжки игри, — имаме връзка със спасителния кораб!

Майорът се качи в рубката, а полковник Иванов, когото никой не търсеше, се потътри след тях.

— Така… Така… Разбрах… Така… Не разбрах, повтори… Какво, какво казваш? Кларк? Как? Норман Кларк?! Да… Да… Какво? По-силно! Така… Да… Жив ли е? Какво… Сега ще повикаме! Какво? Военен? Така… Така… Чакайте! Това е, край на връзката!…

Лицето на украинския полковник, изпреварен минимум с половин дължина, представляваше жална гледка. Сотников разбра, че си е спечелил сериозен враг.

— Спасителите искат хеликоптер и лекар. Сергеев! — викна Непейвода на пристигналия с него мичман, който скучаеше на палубата. — Свържи се с базата, кажи, че аз съм наредил. Открили са матрос от „Глория“ върху надуваем сал. Полумъртъв е, загубил е много кръв. Ако оживее, ще запишем показанията му на брега. Яхтата принадлежи, по-точно принадлежала е, на самия капитан, Норман Кларк. Явно нашите са изловили точно него. Матросът съобщил, че екипажът се е състоял от капитана и шестима души от различни страни. Всички те освен капитана са били на не повече от трийсет, така че по всичко личи, че нашето тяло е именно Кларк. Но не това е най-важното, право ли думам, другарю Иванов? — Иванов кимна и се изчерви. — Оказва се, че си е имало съвсем истинска битка. Рано сутринта към яхтата се приближил неизвестен вертолет, от него слезли трима души, според матроса внушителни и явно добре познати на собственика.

— Предобед заедно ловили риба със същата тази мрежа, после седнали на кърмата на задушевен разговор. После изведнъж започнали да стрелят. Вероятно са били професионалисти в това отношение, не са доубили само един, и то явно защото са го помислили за мъртъв. После се върнал хеликоптерът да ги вземе, между другото е бил зелен, вероятно армейски. Слезлите от него хора бързо изхвърлили труповете зад борда. В бързината не видели матроса, който бил изпълзял зад надуваемия сал. Когато въздушните пратеници отлетели, той се отдалечил със сала, страхувал се, че ще се върнат и ще го довършат. Та така, другарю Иванов! Такива ми ти работи. Капитан-лейтенант, пълен напред! Към базата. Спасителят ще вземе яхтата на буксир. Кръстословиците ще ги решаваме на сушата, нали, пане полковник?