Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 74

Взрях се в нея и отбелязах:

– Всъщност не мислите така.

Тя се засмя.

– Мисля, че никога не съм виждала Исмаила Махджуби да се разхожда толкова много. През повечето време е твърде погълната от себе си да отскочи дори до пазара. Е, може да се опитва да отслабне. Или пък смята да купи някоя от празните къщи покрай реката. Или се мъчи да намери момичето, преди да избухне скандал...

– Но защо ще бяга Алиса?

– Кой знае? – сви рамене Оми. — Момичета! Шантава работа. Ала сега, когато Саид оглави джамията, моментът не е подходящ дъщеря му изведнъж да започне да се репчи.

– Саид ли е оглавил джамията?

– Не знаеше ли? – Оми бръкна разсеяно в джоба си и извади още една кокосова курабийка. – От началото на Рамазана. Хората се оплакваха, че старият Махджуби вече е твърде стар, че бърка прекалено много, че в джамията разказва неща, които ги няма в Корана, че не е в крак с времето. Е, може и да е вярно – лапна тя курабийката, – обаче аз предпочитам да се доверя на един мъдър човек, отколкото на човек с няколко доктората, и смятам, че старецът още има на какво да научи сина си. – Замълча и намести хиджаба си. – Ех, този вятър! Този ужасен прахоляк! Нашепва уасуас на всички. Моята Захра си мисли, че ако в устата ѝ влезе прах, това ще наруши поста ѝ. Ясмина я боли глава. А малката Мая не я свърта на едно място и се щура като луда. Никой не може да спи. Никой не се моли. Всички подскачат и при най-малкото нещо. – Оми отново погледна към Розет. – Но ние с теб си знаем, нали? Задуха ли вятърът, оседлай го и го яхвай!

Розет се засмя и каза със знаци: Дий!

Оми отново се засмя.

– Точно така. Не е нужно да говориш. В торбата с орехи кухият дрънчи най-силно. – Тя погледна към отсрещната страна на улицата, където минаваха три млади жени с никаби, които си говореха и се смееха. И трите бяха в черно, само че пребрадката на едната беше привързана с електриковорозова панделка през лицето. Усмихнах се и махнах за поздрав – разговорът тутакси секна. Чух, че го възобновиха, след като ни отминаха, но не на толкова висок глас и бяха престанали да се смеят.

Оми поклати глава.

– Пфу. Това бяха Айша Бузана и приятелките ѝ Джалила Ел Марди и Рана Джаннат. И трите са глупави клюкарки. Дрънчат като кухи орехи. Пускат слухове из цялото село. Знаеш ли, че Айша – онази с розовата панделка – убеждавала Ясмина, че името на Мая не било позволено според ислямските закони? Било име на богиня от стара варварска религия. Не че ѝ пука. Само колкото да привлече внимание. Затова носи никаб. Не го слагаше, преди да дойде Карим Бенчарки. Нито една от тези жени не носеше. Не щеш ли обаче един красив мъж споменава, че харесва никаб, и те всички надяват булото и се оглеждат злобно една друга. – Оми ме удостои с поредния си развеселен поглед. – Нали няма да ми твърдиш, че не си го забелязала? Същински ангел е. Живее в спортната зала.