Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 74
Джоан Харис
Взрях се в нея и отбелязах:
– Всъщност не мислите така.
Тя се засмя.
– Мисля, че никога не съм виждала Исмаила Махджуби да се разхожда толкова много. През повечето време е твърде погълната от себе си да отскочи дори до пазара. Е, може да се опитва да отслабне. Или пък смята да купи някоя от празните къщи покрай реката. Или се мъчи да намери момичето, преди да избухне скандал...
– Но защо ще бяга Алиса?
– Кой знае? – сви рамене Оми. — Момичета! Шантава работа. Ала сега, когато Саид оглави джамията, моментът не е подходящ дъщеря му изведнъж да започне да се репчи.
– Саид ли е оглавил джамията?
– Не знаеше ли? – Оми бръкна разсеяно в джоба си и извади още една кокосова курабийка. – От началото на Рамазана. Хората се оплакваха, че старият Махджуби вече е твърде стар, че бърка прекалено много, че в джамията разказва неща, които ги няма в Корана, че не е в крак с времето. Е, може и да е вярно – лапна тя курабийката, – обаче аз предпочитам да се доверя на един мъдър човек, отколкото на човек с няколко доктората, и смятам, че старецът още има на какво да научи сина си. – Замълча и намести
Розет се засмя и каза със знаци:
Оми отново се засмя.
– Точно така. Не е нужно да говориш. В торбата с орехи кухият дрънчи най-силно. – Тя погледна към отсрещната страна на улицата, където минаваха три млади жени с
Оми поклати глава.
– Пфу. Това бяха Айша Бузана и приятелките ѝ Джалила Ел Марди и Рана Джаннат. И трите са глупави клюкарки. Дрънчат като кухи орехи. Пускат слухове из цялото село. Знаеш ли, че Айша – онази с розовата панделка – убеждавала Ясмина, че името на Мая не било позволено според ислямските закони? Било име на богиня от стара варварска религия. Не че ѝ пука. Само колкото да привлече внимание. Затова носи