Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 67
Джоан Харис
Най-сетне покоят беше нарушен. Беше задухал отанът.
Четвърта глава
Отец Анри Льометър ми се обади днес сутринта. Бях се събудил необичайно късно и той ме завари небръснат, току-що измушил се от кревата. Как успява да го прави, отче? Някакво специално сетиво ли притежава, та усеща кога съм най-уязвим? Така или иначе цъфна на прага ми точно преди часовникът на "Сен Жером" да удари девет и петнайсет и очите му блестяха почти – но не съвсем – толкова силно, колкото зъбите му.
– Мили боже, Франсис, изглеждаш ужасно!
Иска ми се да не ме наричаше така.
– Съвсем добре съм, благодаря – отговорих. – На какво дължа това удоволствие?
Той ме удостои с един от съжалителните си погледи и ме последва в къщата.
– Просто проверявам как е колегата ми – рече. – Епископът питаше за теб.
Епископът. Става все по-хубаво.
–А?
– Смята, че може би се нуждаеш от почивка. Спомена, че не изглеждаш добре.
– Нали уж в момента съм в почивка – отговорих малко рязко. – Не може да се каже, че съм затрупан с църковни дела.
Вярно беше – през последните няколко седмици отец Анри Льометър вършеше работата ми, а той служеше в още три малки селца, които си нямаха свой свещеник. Тъй като все по-малко млади мъже се присъединяват към духовенството и все по-малко хора ходят на църква, Ланскене е забележително с факта, че си има свой постоянен свещеник, който провежда литургия два пъти дневно и изповядва четири пъти седмично. Хората от другите села бяха принудени да привикнат с литургия само в неделя, а понякога дори им се налагаше да пътуват до друго село, за да отидат на църква. Нищо чудно, че броят на богомолците все повече намалява. Епископът и такива като него искат да ни убедят, че свещениците са като кухненски съдове – взаимозаменяеми. Може и да е вярно в Марсилия или в Тулуза. Но тук хората искат да си имат своя църква, свой изповедник. Искат да знаят, че Божието слово стига до тях не по някакъв небесен телеграф, а от устните на човек като самите тях, човек с мазолести длани, който познава и разбира живота им. Питам се колко изповеди е чул отец Анри Льометър в Ланскене. Ама искрени изповеди, не каквито правеше пред мен Каро Клермон, за да привлича внимание:
–