Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 68
Джоан Харис
Не. Дипломатичността и ласкателството не са сред дарбите ми. Не се съмнявам, че Анри Льометър ще се отнесе към проблема ѝ с повече разбиране. Аз често съм нетърпелив, остър. Не умея да прикривам чувствата си, както ги прикрива Анри Льометър. Не мога да симулирам интерес или състрадание, както прави той, нито пък съм в състояние да се отнасям към хората от паството си като към наивни овчици.
Въпреки това ги познавам по-добре, отколкото би ги познавал свещеник от града. Може и да са овчици, но са моите овчици и нямам намерение да ги отстъпвам на отец Анри. Как би могъл да ги разбере със своята избелена усмивка и с подкупното си поведение? Откъде би могъл да знае, че Ален Поату се е пристрастил към сиропа за кашлица и не иска жена му да узнае? Че Жил Дюмарен се обвинява, задето е позволил на сестра си да настани майка им в старческия дом "Мимозите"? Че Жозефин Муска преди крадеше и още изпитва нуждата да изкупва това си прегрешение? Че след смъртта на сина си Жан Марон искаше да се самоубие? Че Анриет Муасон, която сега е на осемдесет и пет, всяка седмица признава пред мен за кражба, която извършила като деветгодишна – някакво ръкоделие, което откраднала от сестра, загинала преди повече от шейсет години при нещастен случай с лодка по Тан? Че Мари-Анж Люка прави по интернет секс с момче, което не познава, и иска да разбере дали това е грях? Или че Гийом Дюплеси още се моли за душата на куче, умряло преди повече от осем години, а аз, да ми прости Бог, го оставям да вярва, че животните може би имат души и ще намерят място в рая?
Каквито и недостатъци да имам, отче, знам какво е вина. А също, че някои проблеми не могат да бъдат решени с презентации на "Пауър Пойнт". Нито, честно казано, дори от епископа.
– Знаеш ли защо е така, Франсис – поде отец Анри и ме върна към действителността. Толкова се бях унесъл в мисли, че минаха няколко секунди, докато си спомня за какво говори той. Поел бе задълженията ми, защото – поне според него – постът ми бил компрометиран от слуховете и клюките, появили се след пожара в някогашния магазин за шоколад. Подозирах, че идеята е на Каролин Клермон, която твърдо вярва в прогреса и вижда в лицето на отец Анри Льометър сродна душа, както и евентуално стъпало по пътя към собственото си издигане. Вече се беше убедила какво е способен да постигне този човек само за две седмици. А колко много повече би могъл да направи за шест месеца?
Той ме последва в кухнята и се настани без покана.
– Чувствайте се като у дома си – казах. – Ще пиете ли кафе?
– Да, ако обичате.
– Това все още е моята енория – осведомих го, докато наливах кафе в две чаши. Той го пие с мляко. Аз предпочитам черно. – Боя се, че нямам захар.
