Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 66
Джоан Харис
Реших да не защитавам Рейно, за да науча нещо повече.
– Значи мислите, че той е причинил пожара, така ли?
– Изобщо не се съмнявам – отговори Карим. – Не за пръв път се замесва в такива работи. Онзи случай с речните хора, когато някаква лодка пламнала. Вашият магазин, разбира се, и как се е опитал да ви принуди да затворите. Мадам Клермон ми разказа всичко. Този човек си въобразява, че е кметът на Ланскене.
– Каро Клермон ли?
– Да – кимна той. – Тя много подкрепя малката ни общност.
Всъщност това не ме учуди. Каро Клермон от край време обича да е незаменима. Някога беше сред библейските кръжочнички на Рейно, а сега се беше преориентирала към отец Анри Льометър, на фона на чиято вежливост и момчешка външност сдържаността на Рейно изглеждаше още по-отблъскваща. Не ми беше трудно да си представя, че Карим със своята озаряваща усмивка я привлича по сходен начин.
Какво каза Рейно? Че Каролин се скарала с редовната си група за сутрешно кафе? Или просто тя от край време предпочиташе компанията на красиви млади мъже?
– Тук сте с дъщеря си, нали?
– С двете си дъщери – кимнах. – Анук и Розет. Сигурно вече сте ги мяркали.
– Ако ги бях виждал, щях да ги запомня. – В тона му сякаш долових помен от флирт. Отново се смаях от лекотата, с която пръскаше очарованието си – надали много мъже от Ле Маро притежават подобно умение. Той се приближи мъничко и аз усетих мириса на
Зачудих се дали Карим знае, че балдъзата му е изчезнала. Тези семейства са много сплотени. Възможно ли е родителите на Алиса да крият отсъствието на дъщеря си дори от Соня и Карим?
Отново проверих цветовете му. Малцина искрят толкова ярко. Някои хора просто не могат да не греят и да не заслепяват всички. Затова ли Рейно не му вярва? Или има и друга причина?
– Бих искала да се запозная със сестра ви – казах. – Много съм чувала за нея.
– Разбира се, но ви предупреждавам, че сестра ми Инес е доста стеснителна. И затворена. Тя не... общува много.
– Но има дъщеря. Как се казва?
– Дуа, означава "молитва" на арабски.
– Много тъжно – да изгуби баща си толкова малка.
Сянка се спусна върху лицето му.
– Сестра ми има тъжен живот. Сега ѝ остана единствено Дуа. Вярата ѝ е всичко за Инес.
В този момент вратата на спортната зала се отвори и навън надникна човек с бяла
– Извинете, трябва да тръгвам – каза Карим. – Пожелавам ви приятен престой тук.
После се извърна, отново влезе вътре и затвори червената врата зад себе си.
Останала сама, аз се върнах на булеварда. В късното утро слънцето вече се беше издигнало високо, но далеч от клаустрофобията на малката пресечка, където миришеше на