Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 60

– Е? Тя каза ли нещо? – попита той най-накрая.

– Нито думичка – поклатих глава.

И тогава той ми разказа своята история – как извадил момичето от Тан, как тя отказвала да си отиде у дома или да обясни безотговорното си поведение.

– Преди я познавах доста добре. Казва се Алиса Махджуби, внучка е на стария Махджуби. На около седемнайсет е, момиче от почтено и свястно семейство. Хиляди пъти съм разговарял с тях, винаги са се държали учтиво и дружелюбно. Никога не сме имали неприятности. Докато не пристигна Инес Бенчарки.

Пак това име. Бенчарки. Жената, чиято сянка се спотайва край всяка снимка в тази галерия, чието лице си остава неясно като нещо, което просто си зърнал в тесте карти.

– Знам, че не ми вярвате – спокойно каза Рейно. – Може би дори си го заслужавам. Но нещата се промениха, откакто си заминахте. Дори смея да кажа... че аз самият се промених.

Дали наистина се е променил? Променя ли изобщо някой дълбоката си същност, която е най-важна?

Проверих цветовете му. Говореше искрено. Обаче самоосъзнатостта никога не е било качество на Рейно. Познавам го, познавам хора като него, хора с добри намерения...

– Знам какво си мислите – рече Рейно. – Че съм предубеден. В този случай обаче ви уверявам... – прокара той ръка по пригладената си назад коса. – Вижте, няма да се преструвам, че с радост приех девическото училище срещу портата си. Вече си имаме наше училище и момичетата бяха добре дошли там. Няма да се преструвам и че одобрявам забулването на тези момичета. Според мен е грешно да им внушават срам или страх да показват лицата си. На каквото и да ги е учила тази жена, надали е било полезно, надали е било редно. Но се постарах да бъда непредубеден. Опитах да не намесвам личните си чувства. Отговорен съм пред членовете на общността и направих всичко във възможностите на поста си да избегна търканията.

Спомних си какво каза старият Махджуби и се усмихнах при мисълта за съревнованието между камбаните на "Сен Жером" на единия бряг на Тан с повика на мюезина на другия – и двете страни се опитваха взаимно да се заглушат. Явно търканията са съществували още от самото начало, но защо обвиняват Инес Бенчарки? Какво се е променило с нейното пристигане? И откъде Рейно е толкова сигурен, че вината е нейна?

Зададох му въпроса, а той сви рамене.

– Нямате причина да ми вярвате – каза. – Знам, че не за пръв път обвинявам тази жена и детето ѝ, че създават неприятности в Ланскене. – Погледнах го и се учудих на искрицата веселост в очите му. – Обаче се надявам да се съгласите, че поназнайвам това-онова за енориашите си. Уверявам ви, че нещо се промени. И всичко започна с Инес Бенчарки.

– Кога? – попитах.

– Преди осемнайсет месеца. Синът на стария Махджуби, Саид, се запознал с Карим на поклонение. И после неусетно Карим се настани тук и Саид вече уреждаше брака на Карим с най-голямата си дъщеря.