Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 58

Не. Не.

– Сестра ти? Някоя приятелка?

И отново – не.

Търпението ме напускаше. Историята започваше да става нелепа. Ако момичето беше от нашите, изобщо нямаше да се поколебая да го заведа вкъщи. Обаче то беше от Ле Маро, където бях персона нон грата и където всеки намек за принуда би се приел много зле.

Също толкова немислимо беше да оставя момичето самичко дори за десетина минути, колкото щеше да ми отнеме да изтичам до лекаря. Момиче, което може веднъж да скочи в реката, е способно да го направи отново, казах си, а ако

Алиса Махджуби не е съвсем с всичкия си, някой трябва да я наглежда поне докато кризата премине. Топла вана, сухи дрехи, легло, може би нещо за хапване...

И дума не можеше да става да я заведа у дома. Нужна беше женска грижа. Помислих си за Каро Клермон, която от край време се разбираше добре с общността от Ле Маро, но само като си представих как ѝ се обяснявам... точно на нея...

Жозефин? Тя е добра душа. А и знаех, че ще бъде дискретна. Обаче как да помоля мюсюлманско момиче да отседне на място, където се продава алкохол? Жолин Дру, учителката? Тя беше приятелка на Каро Клермон. И клюкарка – до сутринта всички в Ланскене щяха да са научили за скандала.

И тогава се сетих. Ама разбира се! Място, където Алиса ще бъде в безопасност, където никой дори няма да знае, че се намира тя и където с нея ще се отнасят като с член на семейството...

Дванайсета глава

 

Четвъртък, 19 август

Дълго не можах да заспя. А после ме събуди тропане. Глухо почукване – първо по вратата, после по капаците на прозорците. Анук и Розет спяха в спалнята. Аз си бях легнала на дивана и се разбуждах мъчително и объркано, увиснала в мрежата на ловеца на сънища между един живот и друг.

Тропането стана по-настойчиво. Наметнах се и отворих. На прага стоеше Рейно, скован и отбранителен, а до него – момиче с хиджаб. И двамата миришеха на Тан, а момичето, което явно не беше на повече от осемнайсет, трепереше.

Рейно започна да обяснява, но звучеше толкова нелепо, колкото изглеждаше:

– Извинявайте, но тя не ми позволява да я заведа у тях.

Не казва защо е скочила в Тан. Опитах се да я накарам да говори, но тя ми няма доверие. Никой от онези хора ми няма доверие. Съжалявам, че ви товаря с това, но не знам какво друго...

– Моля ви – прекъснах го. – Всичко това може да почака до утре. – Усмихнах се на момичето, което ме наблюдаваше с подути и подозрителни очи. – Отзад имам кърпи и дрехи, които сигурно ще ти станат. Ще загрея малко вода, а после можеш да се изкъпеш и да се преоблечеш. Още няма ток – Люк каза, че ще отнеме няколко дни да го уреди, – но имаме свещи, печката е топла, така че ще се сгрееш за нула време. А вие – обърнах се към Рейно – не се тревожете, моля ви. Постъпили сте правилно. Приберете се и се постарайте да се наспите. Останалото може да почака до утре.

Рейно се поколеба.

– Но... вие дори не знаете коя е тя.

– А има ли значение? – попитах.

Той ме удостои с един от смразяващите си погледи. После учудващо се усмихна.

– Никога не съм допускал, че ще го кажа, но мадам Роше, радвам се, че сте тук.