Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 62

– Какво искате да направя? – попитах.

– Надявах се да поговорите с момичето. Може би дори да я опознаете.

Естествено, той не желае да се намесва. Разбирам го. Положението му в Ланскене и бездруго е деликатно, още един намек за скандал и току-виж си изгубил работата. Опитах да си представя Рейно с друга професия извън църквата, но не можах. Рейно да работи на бар, да преподава на ученици, да управлява автобус, може би да се залови с дърводелство. Това изведнъж извика мисълта за Рижия, а после също толкова внезапно – за Жозефин и за всичко, което в момента стои помежду ни.

– Нали не смятахте веднага да си заминете? – попита Рейно. Лекото потрепване на гласа издава тревогата му. Отново се замислих за Жозефин, за потайния ѝ поглед, за неизречените тайни, за незададените въпроси. Ако остана в Ланскене, ще разбуля тези тайни. Притежавам дарбата – или проклятието – да прозирам под повърхността. Но този път не знам дали наистина искам да прозра. Винаги плащаш цена за такива неща и понякога тя е прекалено висока.

Да, част от мен иска да си замине. Още днес, без да се обръщам назад, да се върна в Париж при Рижия, да заровя лице в рамото му, което идеално ми приляга. Толкова ли е трудно за разбиране? Мястото ми вече не е тук. Какво ме интересува, че Франсис Рейно може би ще захвърли свещеническото расо? И какво ме интересува, че синът на Жозефин е осемгодишен, обича да рисува и няма баща? Всъщност това няма нищо общо с мен или със семейството ми.

Но въпреки това...

Отново погледнах към Рейно – стараеше се да изглежда равнодушен. Ала долових напрежението му, скованите му рамене, преценяващия поглед на хладните му сиви очи.

Усещам, че няма да се изненада, ако откажа да му помогна. Рейно не е човек, който разбира прошката. Фактът, че потърси помощ – и то от някой като мен, – вече е преобърнал света му наопаки. Достойнството му не може да поеме повече.

– Разбира се, че ще остана – уверих го. – На Анук и Розет им е приятно. А сега и Алиса...

Той си пое дълбоко дъх.

– Хубаво.

Усмихнах му се и си казах, че съм прекалено чувствителна. Какво толкова, още една седмица! Току-що пристигнахме, а Париж е най-неприятен през август. Нали затова дойдохме тук? За да избягаме от градската жега. Така и така сме в Ланскене, защо да не поостанем още няколко дни? Поне докато задуха отанът. Дотогава вече ще сме разбрали кой вятър ще духа – белият или черният.

Втора глава

Четвъртък, 19 август

След като Рейно си тръгна, опитах да звънна на Рижия. Покритието в Ле Маро е много лошо. Когато намерих удобно място, се оказа, че мобилният му отново е изключен, но изпратих съобщение: Може да останем още една седмица. При теб всичко наред ли е? Имам много да разказвам, ако си включиш телефона! С обич от всички нас, Виан, целувки.Като се върнах в къщата, Алиса беше станала и облечена – не с черната абая от предишната вечер, която бях изпрала и изсушила, а с чифт джинси на Анук, с жълта ленена риза и спретнато вързан хиджаб.