Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 53

Не че се беше състарила. Всъщност ми се стори доста подмладена. Когато за пръв път я видях преди осем години, беше донякъде невзрачна жена, но сега беше хубава и самоуверена, а косата ѝ, която преди беше лишена от блясък и кестенява, се беше превърнала в къса руса прическа. Жозефин носеше бяла ленена рокля и пъстра огърлица от стъклени мъниста, а когато ме видя на терасата, лицето ѝ грейна в усмивка, която щях да разпозная, колкото и години да бяха минали.

– О, Виан! Не смеех да повярвам!

Тя ме прегърна силно и седна на ракитовия стол срещу мен.

– Искаше ми се да те видя още вчера, но се наложи да свърша нещо. Изглеждаш прекрасно...

– Ти също, Жозефин.

– А Анук? Тя тук ли е?

– С Жано Дру е. От край време са неразделни.

– Помня – засмя се тя. – Беше толкова отдавна. Анук сигурно вече е много пораснала. – Замълча, внезапно натъжена. – Сигурно си чула за пожара. Много съжалявам, Виан.

– Мястото вече не е мое – свих рамене. – Радвам се, че никой не е пострадал.

– Да, така е – поклати глава тя. – Обаче в моето съзнание магазинчето винаги ще си остане твое. Дори и след като си замина. Все се надявах да се върнеш или поне, че хората, които ще го наемат, ще бъдат поне наполовина толкова мили като теб.

– Явно не са били.

– Онази ужасна жена – тръсна глава Жозефин. – И горкото момиченце.

Чух същите думи от Жолин Дру, но от устата на Жозефин ме учудиха.

– Защо го казваш?

Тя направи физиономия.

– Ще разбереш, когато я видиш. Ако благоволи да ти проговори. Тя не разговаря с почти никого тук, а когато го прави, е толкова груба... – Забеляза недоверчивия ми поглед.

– Ще видиш. Тя не е като другите магриби. Повечето са наистина мили... или поне бяха, преди тя да дойде. Откакто е пристигнала обаче, всички започнаха да се забулват...

– Не всички – възразих. – Видях много незабулени жени.

Разказах ѝ за посещението си в къщата на Ал-Джерба и за разговора си с Мохамед Махджуби.

– О, той е симпатяга – съгласи се Жозефин. – Де да можех да кажа същото и за сина му!

Осведомява ме, че Мохамед има двама синове: по-големият, Саид, държи спортната зала, а Исмаил е женен за Ясмина ал-Джерба.

– Исмаил е свестен – каза Жозефин. – А Ясмина е прекрасна. Дори идва да обядва тук с Мая. Но Саид... – намръщи се тя. – Религия! Приема я много сериозно. Омъжи дъщеря си осемнайсетгодишна за някакъв човек, с когото се запознал на поклонение. Оттогава не съм имала възможност да поговоря нито с едната му дъщеря, нито с другата. А преди постоянно идваха. Обичаха да играят футбол на площада. Сега се прокрадват като мишки, облечени в черно от глава до пети. Чух, че Саид се скарал с баща си заради това. Старият Махджуби не одобрява забулването. А пък Саид не одобрява какво прави старият Махджуби.

– Може би не харесва какво чете баща му?

Разказах ѝ за тайното увлечение на Махджуби по Виктор Юго. Тя се усмихна.