Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 55

– Не си се омъжила повторно, нали? – попитах.

Тя се смълча, после ме озари със сияйна усмивка и отговори:

– Не, Виан, не го направих. Може би някой ден, но...

– Ами бащата на Пилу?

Тя сви рамене.

– Някога ти ми каза, че Анук е твоя и на никой друг. Е, същото важи и за нас със сина ми. Казват, че някъде имаме сродна душа, която ни очаква. Пилу е моята сродна душа. Защо ми е още някой?

Всъщност тя не отговори на въпроса ми. Нищо, има време. Само защото някога съм си мислела, че Рижия може би си пада по Жозефин, само защото Пилу каза, че баща му е пират, само защото картите бяха лоши, това не означава автоматично, че Рижия е бащата на Пилу. Дори фактът, че Жозефин не спомена Рижия нито веднъж и дори не ме попита как е той...

– Защо не дойдете на вечеря в неделя? И двамата. Ще сготвя. Палачинки, ябълково вино и наденички, точно както правеха речните плъхове.

Жозефин се усмихна.

– Много ще ми е приятно. А Рижия? И той ли е тук?

– Остана на лодката – отговорих.

Разочарование ли прочетох в профила ѝ? Розово ли проблесна потайно, скрито между цветовете ѝ? Не биваше да шпионирам приятелката си, но поривът беше твърде силен, за да го овладея. Жозефин имаше голяма тайна, която копнееше да бъде разкрита. Въпросът беше дали аз исках да узная какво крие тя. Или в името на собственото си спокойствие беше по-добре да не разравям миналото?

Десета глава

Четвъртък, 19 август

Прекарах деня в градината си, мъчейки се да забравя случилото се сутринта в стария магазин за шоколад. Вече бях предупредил Люк Клермон да не идва, както се бяхме уговорили, понеже онази Бенчарки сама ще се оправя с ремонта, но той май се досети какво се е случило.

Проклета жена. Проклето момче. Новината сигурно вече се е разнесла из цялото село. Не след дълго и отец Анри Льометър ще я научи и ще разкаже всичко на епископа. И после ще е въпрос на време да ме преместят в друга енория или по-лошо, може дори да ме принудят завинаги да напусна църквата.

Затова до края на деня копах под горещото слънце, спирах през два часа да си почина и да пийна студена бира, но макар че тялото ми беше изморено, когато приключих работа, съзнанието ми беше толкова превъзбудено, колкото и в самото начало.

Напоследък не спях добре. Честно казано, никога не съм спал добре. Сънят идваше все по-трудно и често се събуждах в четири или пет сутринта, плувнал в пот и по-изтощен от когато и да било. Понякога физическото натоварване помага, но този път, макар да бях болезнено изморен, съзнанието ми беше будно и гъмжеше от мисли.

В един през нощта престанах да се мъча да заспя и реших да изляза да се разходя. Май бях прекалил с бирата. Така или иначе главата ме цепеше. Нощта беше прохладна и примамлива.

Облякох се набързо – фланелка, джинси. (Да, имам джинси – за работа в градината, за риболов и физически труд.) Никой няма да ме види. Кафенето беше затворено, освен това жителите на Ланскене стават рано и си лягат рано.

На улицата беше тъмно. Уличните лампи са рядкост в Ланскене. В Ле Маро пък изобщо няма, затова от другата страна на моста се виждаха само няколко светлинки по къщите. Повече, отколкото очаквах. Може би тези хора си лягат късно.