Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 46
Джоан Харис
Улиците на Ле Маро бяха притихнали. Сигурно хората закусваха в последния половин час преди изгрев-слънце. Видях само едно момиче, покрило цялото си тяло освен лицето с тъмносин
Залата на Саид. Мразя това място. Противна полуразрушена сграда в дъното на противна уличка. Винаги е пълно с млади мъже – никога няма нито едно бяло лице, – а мирисът на тестостерон се усеща още от началото на пресечката. Мирише и на
Вратата на спортната зала е открехната – в топлите дни там става горещо – и дори без да обръщам глава, усетих бурен порив на враждебност като невидим шрапнел. После той остана зад гърба ми.
Неприятно ми е, че се боя да минавам покрай тази пресечка. Всеки ден се наказвам да минавам оттук с надеждата да надмогна страха си. Като момче по същия начин се заставях да приближавам до гнездото на оси под зида в дъното на църковния двор. Осите бяха дебели и отблъскващи, отче, и ми вдъхваха същински ужас, не просто страх, че ще ме ужилят. Изпитвам същото и към спортната зала на Саид – това бодване на адреналина, потта, която щипе подмишниците ми и се събира в ямката на шията ми, едва доловимото ускоряване на стъпките ми, докато подминавам това място, туптенето на сърцето ми, което забързва от страх и после отново облекчено се успокоява след края на самоналоженото ми изпитание.
Нелепо. Не съм направил нищо нередно.
Стигнах до моста към Ланскене. От парапета виждах стария Махджуби на верандата му, седнал на ракитовия стол, който сякаш почти се е сраснал с тялото му. Четеше – несъмнено Корана, – но вдигна поглед, когато ме забеляза, и ми махна безочливо с ръка.
Отвърнах на поздрава му възможно най-сдържано. Няма да допусна да бъда въвлечен в недостойно съревнование с този човек. Той се ухили – дори от толкова далеч виждах зъбите му – и дочух кратък смях през открехнатата врата на къщата. На прага се появи лицето на момиченце с жълта панделка. Внучката му, струва ми се, пристигнала на гости от Марсилия. Докато отминавах, смехът се разнесе отново.
– Скрий кибрита! Идва мосю кюрето...
После рязко и заповедно –