Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 47

Старият Махджуби рече нещо на арабски на сина си. Саид отговори на същия език, без да откъсва очи от мен.

Поздравих го с учтиво кимване, за да докажа на него (и на баща му), че няма да допусна да ме сплашат. После бързо прекосих моста и навлязох в по-приятелска територия.

Виждаш ли какво съм принуден да търпя, отче? А преди познавах тази общност.

Хората се обръщаха към мен с проблемите си, независимо дали ходеха на църква, или не. Сега обаче за всичко отговаря Мохамед Махджуби – насърчаван от отец Анри Льометър, който, както Каро Клермон вярва, ако не носи свещеническо расо, ако организира мултирелигиозни групички и сутрешни събирания на кафе, ако постави прожекционни екрани в църквата и се преструва, че не забелязва нищо – пушачите на киф, джамията с нейния неразрешен призив за молива и незаконното минаре, – ще възроди духа на единството на Ланскене су Тан.

Греши. Вече има повсеместно разделение. Разделение сред самите нас, разделение между нас и тях. Всъщност ме безпокои не джамията на Махджуби и нейното минаре – каквото и да смятат някои хора, съхранил съм чувството си за хумор. Но враждебността, която усещам всеки път, когато минавам покрай спортната зала на Саид – това вече е друга работа. Трябва да бъдем толерантни към другите религии, твърди отец Анри Льометър. Ами ако последователите на тези други религии не проявяват – не искат да проявят – толерантност към нас?

На своя бряг на реката се запътих към "Сен Жером". Бях се уговорил да се срещна там с Люк в девет, но в седем и половина кой знае как отново се озовах пред магазинчето за шоколад.

Влязох. Още миришеше на пушек, но помещението беше разчистено. Вчера двамата с Люк само надникнахме на горния етаж, но много лесно се виждаше откъде е започнал пожарът – през процепа за писма са били пъхнати напоени с петрол парцали, които са подпалили пода, няколко връхни дрехи, провесеното на стената килимче и купчина дървени ученически столове.

Наистина е много оскърбително, отче. Как може да си мислят, че аз съм го направил – дори дете би се справило по-добре! Когато онази Бенчарки се събудила, пожарът вече се бил разгорял силно, но отзад има пожарна стълба и двете с момиченцето успели да се измъкнат невредими, докато съседи се опитвали да угасят огъня с маркучи и кофи с вода.

Виждаш ли, отче, ето това е общност. Забелязваш ли, че не е имало нито един от нейните хора. Все едно, че Ле Маро е бил на сто и петдесет километра през онази нощ. Най-близката пожарна е на трийсет минути път – за толкова време вероятно целият магазин щеше да пламне.

Неочаквано чух стъпки от горния етаж. В къщата имаше някой. Първо си помислих, че е Люк, но какво ще търси тук повече от час преди срещата ни? Звукът отново долетя – тътрузене, което определено ми се стори потайно.

– Кой е там? – попитах.