Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 43

Последвах Фатима в къщата, като се постарах да се събуя пред вратата. Вътре беше приятно хладно и ухаеше на плумерия, кепенците бяха затворени от обяд, за да предпазват от жегата. Една врата водеше към кухнята, откъдето долових смесения аромат на анасон, бадеми, розова вода, нахут с куркума, накълцана мента, печен кардамон и онази прекрасна халва чебакия – дребните вкусни сусамови сладкиши, пържени в олио, съвсем малки хапки с формата на цвете, хрупкави и просто прекрасни с чаша ментов чай...

– Не, наистина бих предпочела да ги занеса вкъщи – казах аз, когато тя отново ме притисна да приема чая и апетитните пържени сладкиши. – Но не бива да ми давате много. Сигурно се подготвяте за ифтар.

– О, имаме много – увери ме Фатима. – В тази къща обичаме да готвим. И всички помагат в кухнята. – Тя отвори кухненската врата и зад нея се показа полукръг от любопитни лица. Чудех се дали едно от тях не е на Жената в черно, но почти мигновено изоставих тази мисъл. Знаех, че това е семейство.

Мая седеше на малко столче и приготвяше бамя, имаше и две млади жени към трийсетте, които сигурно бяха дъщери на Фатима. Едната беше в черно и носеше хиджаб, който почти покриваше косата и шията ѝ. Другата беше с бродиран хиджаб, джинси и копринена туника.

На стол зад вратата седеше дребничка и много възрастна старица, която ме стрелкаше с очи като птички насред гнезда от бръчици. Беше на деветдесет, че и повече, оредялата ѝ бяла коса беше сплетена на тънка плитка, увита около главата ѝ пет-шест пъти, а от шията ѝ свободно висеше жълт шал. Лицето ѝ приличаше на набръчкана праскова, а ръцете ѝ бяха нервни като кокоши крака. Когато пристъпих в кухнята, нейният глас наруши тишината и изграка нещо пронизително на арабски.

– Това е свекърва ми – представи я Фатима с усмивка и със същото снизходително изражение, както когато говореше за Мая. – Хайде, Оми, поздрави гостенката ни.

Оми ал-Джерба ме удостои с поглед, който странно защо ми напомни за Арманд.

– Виж, донесла ни е праскови – показа ѝ Фатима.

Граченето се превърна в кудкудякане.

– Я да видя! – нареди Оми. Фатима ѝ поднесе кошницата.

– Хм – изсумтя Оми и ме удостои с беззъба усмивка на костенурка. – Добре тогава, може пак да дойдеш. Как да дъвча всичките тези глупави дребни неща – тези банички, бадеми и фурми? Снаха ми се опитва да ме умори от глад. Иншалпах, още не е успяла. Ще ви надживея всичките!

Мая се изкиска и плесна с ръце. Оми уж ѝ изръмжа ядосано. Фатима се усмихна като човек, който вече много пъти е чувал всичко това.

– Виждате ли какво ми се налага да търпя? – посочи тя към другите. – Това са дъщерите ми Захра и Ясмина. Ясмина е омъжена за Исмаил Махджуби. Мая е тяхното момиченце.