Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 179
Джоан Харис
– Рейно ли имаш предвид? – попитах. – Той тук ли е?
Соня обаче се взираше в Инес с напрегнато и любопитно изражение. За пръв път я виждах без воала и приликата ѝ с Алиса ме порази. И двете имаха дребни и деликатни черти, големи изразителни очи, златна обичка на ноздрата. Но Алиса беше ведра и ярка, Соня изглеждаше безцветна и унила. Под очите ѝ има тъмни кръгове, устата ѝ е между скобите на две печални бръчки.
– Защо замина? – попита. – След като си възнамерявала да се върнеш, защо изобщо замина?
– Ти не разбираш – вдигна рамене Инес.
– А очакваше ли да разбирам? – попита Соня. – С Карим си живеехме добре, преди ти да дойдеш и да развалиш всичко. Ако ни оставиш на мира, може би двамата ще имаме шанс...
Инес се изсмя рязко.
– Това ли си мислиш? Че ще имате шанс?
Соня бавно поклати глава.
– Мисля, че ти си зла жена – отсече тя. – Никога няма да го освободиш. Омагьосала си го по някакъв начин и той не може да бъде на никой друг. Преструваш се на скромна и чиста, но всички знаят каква си всъщност. И ако си мислиш, че още има човек, който вярва, че си му сестра... – Соня замълча, задъхана и цялата разтреперана. Лицето ѝ беше по-бледо от всякога.
Инес посочи към възглавниците на пода.
– Седни – нареди ѝ тя сухо. – Цялата тази драма вреди на бебето.
Соня мълчаливо се подчини. Очите ѝ пареха и бяха болезнено сухи. В този момент изглеждаше толкова млада, по-млада дори от Алиса, затова ми беше трудно да повярвам, че е бременна.
После Инес се обърна към нас, останалите. Говореше напрегнато и остро. Проверих цветовете ѝ – под покривалото нямаше и следа от напрегнатост или отчаяние. Всъщност ми се стори едва ли не надменна, спокойна като жена, отказала се от всякаква надежда за изкупление.
– Е, всички смятат, че ги лъжа. Бъдете спокойни, не съм ничия уличница.
– Знаех си! – възкликна Оми. – Ти си му жена, нали?
– Не, не съм – поклати глава Инес.
– Не ти вярвам – обади се Соня. – Тогава защо се измъква нощем тайно да идва при теб, когато мисли, че спя? Защо е като луд, откакто ти замина?
Инес изпусна дълга въздишка.
– Мислех, че ще можем да избегнем всичко това. Мислех, че лъжите между мен и Карим най-сетне ще бъдат погребани и забравени. Веднъж опитах да те предупредя за него, както опитах да предупредя и сестра ти. Но войната между мен и Карим взе прекалено много жертви. Не мога да продължавам да мълча. Съжалявам, ако така ще причиня болка, но никога не съм го искала.
– Не разбирам – слиса се Соня.
– Да, допускам, че не разбираш. – Инес приседна до нея и ни покани. – Разполагайте се. Сигурно ще се позабавим.
Насядахме по възглавничките. Оми извади от джоба си една кокосова сладка.
– След като ще слушам всичко това, трябва да се подкрепя.
Инес повдигна вежди.
– Старият Махджуби би казал, че си яхнала магарето на дявола.
– Магарето на дявола или овцата на Шейтан. Давай, разказвай!
Над булото замъглените очи се присвиха развеселено.
– Добре. Ще ви кажа коя съм. Но най-напред ще ви кажа коя не съм. Не съм сестра на Карим. Не съм му и любовница, не съм му съпруга.
