Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 178
Джоан Харис
Захра застана пред стария магазин за шоколад. Сега и играчите на петанк ни гледаха – малка групичка от мъже на средна възраст, сред които беше и Луи Ашрон.
– Обзалагам се, че е много готино миньонче – заяви той, преценявайки с поглед Соня. – Не бих имал нищо против да надникна под покривалото. – Той дори не направи опит да снижи глас. Него ако питаш, всички забулени са глухи и слепи.
– А аз се обзалагам, че пенисът на този мъж е много малък – хитроумно отговори Оми и много ми напомни за Арманд.
– Прибирай се, Оми – каза ѝ Захра. – Това няма нищо общо с теб.
Оми се изсмя.
– Няма нищо общо с мен, така ли? Като че ли не знам, че криете там малката ми Дуа.
– Откъде знаеш? – попита Захра.
– Котаракът ми каза – усмихна се Оми.
Захра раздразнено поклати глава. Вече бяхме привлекли твърде много внимание, че да спорим пред магазина.
– Добре, можеш да влезеш, обаче на никого нито дума.
Захра почука. Дуа отвори вратата. Отначало не я познах. Бях я виждала само в черната роба като на майка ѝ, с коса, скрита под стегнато вързан под брадичката
Влязохме в магазина за шоколад. С току-що боядисаните стени мястото изглеждаше почти както когато с Анук го отворихме навремето. На голия каменен под имаше само едно малко килимче, няколко възглавници и ниска масичка. Цялата къща миришеше на боя и на тамян.
– Малката ми прасковка! – възкликна Оми. – Значи сте пътували по реката?
Дуа кимна.
Срещнахме бащата на Розет и той ни помогна да поправим двигателя. – Дуа ми се усмихна стеснително. – Страхотен е. Пилу непрекъснато говори за него.
– Майка ти тук ли е? – попитах.
Тук беше: по джинси и червена туника, но за разлика от Дуа не си беше махнала
Радвам се, че сте добре и в безопасност – казах. – Хората бяха започнали да се притесняват.
Тя сви рамене.
– Много се съмнявам. Не съм най-популярният човек тук. – Обърна се към Захра, която като Соня беше свалила булото още щом прекрачихме прага. – Казах ти да доведеш Виан Роше. Защо си довела цяла делегация глупачки?
Оми се засмя.
– Гостоприемна както винаги. Защо се криеш тук, като знаеш, че брат ти те търси?
– Така ли? – сухо попита гласът.
– Да, и ако не се интересуваше само от себе си...
– Престани, Оми, нямаш представа какво се случва всъщност – сряза я Захра и се обърна към Инес: – Говорих със свещеника. Трябва да им разкажеш историята си.