Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 172
Джоан Харис
– Добре ли сте? Не ми изглеждате добре.
Всъщност се чувствах ужасно, отче. Нося същите мокри дрехи, откакто съм тук, а един Бог знае какви бактерии се въдят във водата. Мисля, че имам температура, целият треперя и ръката още ме боли.
– Добре съм – отговорих. – Тук адски ми харесва.
Тя ме изгледа над воала си.
– Виан ми разказа какво сте направили. Как сте помогнали на Алиса, когато скочила в Тан. И как не сте казали на никого.
Отново свих рамене.
– Но защо опитахте да изгорите училището на Инес и саботирахте нейната къща лодка?
Последната фраза беше достатьчна, за да се убедя, че жената не е Соня. Пък и гласът ѝ беше различен: по-сух и по-носов.
– Говорете със Соня Бенчарки. Тя знае, че нямам нищо общо с това.
– Със Соня ли? Не с Алиса?
– Просто я попитайте. Кажете ѝ, че съм тук. Кажете ѝ какво се случи.
Жената дълго се взира в мен.
– Може да го направя.
Разбира се, не съм сигурен, че Соня ще каже истината на тази жена. Но не са ми останали много възможности. Поне успях да посея съмнение в главата ѝ.
Не знам как ме сполетя всичко. Винаги съм изпълнявал дълга си. Заради тези хора е, тези
Съмва се. Призивът за молитва.
Но наистина ли е моето паство? Само като си представих отец Анри Льометър да завладява "Сен Жером" – да заменя дървените пейки със столове, вероятно да инсталира екрани за "Пауър Пойнт", – се изпълних с отвращение. Но това не обяснява напълно силното чувство за загуба, което изпитвам, изолираността, копнежа по моето подредено местенце в света. Още преди всичко това, отче, аз не бях един от тях. Макар да съм роден тук, никога не съм се чувствал истински тукашен. Отличавам се от тях не само по призванието си. Сега, докато стоя във водата, това ми се струва съвсем очевидно. Карим беше прав за едно: на никого няма да липсвам много. Така и не докоснах сърцата им, само разбуждах съвестта им.
Защо е така, отче? Виан Роше сигурно ще каже, че понеже не умея да се свързвам с хората. Стоя на разстояние. Толкова ли е лошо? Един свещеник не може да си позволи да се държи приятелски с енориашите си. Трябва да поддържа авторитета си. Но кой съм аз без расото си? Рак отшелник в черупката си, безпомощен пред всеки хищник.