Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 161

– Карим не знае ли?

Тя поклати глава.

– Реших, че сигурно сте гладен.

– Тогава ме пуснете – настоях. – Моля ви! Кълна се...

– Съжалявам, дойдох само да ви донеса храна – каза тя.

Храната се оказа някаква супа в стиропорена чашка и малко хляб, маслини и сушени смокини, увити в парче восъчна хартия. Имаше и вода в пластмасова бутилка, а също и някакви сладкиши. Когато жената си тръгна, аз изядох и изпих всичко, а кутията и хартиите скрих между празните щайги.

Трябва да се измъкна оттук, помислих си, преди Карим и приятелите му да се върнат. Жената в черно, която ми донесе храна... дали не беше Соня? Може би. Но пък нея щях да разпозная. Дали тя изобщо знае, че съм тук? Ако е така, вероятно се чувства виновна. Може би затова е донесла храната. Сигурно следващия път...

Ако има следващ път. Може би се хранех за последен път. Последната храна на осъдения на смърт. Само ако Мая се върне...

Мили боже? Толкова ли съм отчаян? Но все пак тя е всичко, което имам. Последната ми искрица надежда зависи от едно петгодишно дете. Дали ще си спомни какво ми е обещала, отче? Или вече е забравила играта?

Единайсета глава

 

Петък, 27 август

Още една нощ без никакви отговори. Картите на майка ми не помогнаха. Приготвих шоколад за децата и изпих своя от чашата на Арманд – с каймак, уханен и много сладък. Де да беше Арманд тук сега! Почти чувам гласа ѝ. Ако раят е толкова хубав като това, още утре се отказвам от греха. Скъпата Арманд. Колко щеше да се смее, ако ме види сега – притеснена за Франсис Рейно.

Той може да се грижи за себе си, така щеше да каже. Остави го да поскита. Ще му се отрази добре. Но въпреки това инстинктите ми направо крещят, че Рейно е в опасност. Мислех си, че трябва да спасявам Инес Бенчарки, но съм грешала. Рейно е бил. Още от самото начало е бил Рейно.

Какво пишеше в писмото на Арманд? Ланскене отново ще има нужда от теб. Не разчитам обаче на нашия твърдоглав свещеник да ти съобщи, когато се случи това.

Не, защото хора като Рейно никога не молят, не разчитат на никого. Дали не се е опитал да помогне на Инес? И не се е оказал ужилен от скорпиона?

Отец Анри съобщи, че Рейно е изчезнал, но полицията се оказа безполезна. Нищо не сочи, че мосю кюрето е станал жертва на мръсна игра. Всъщност нали отец Анри предложи Рейно да си вземе отпуск? А що се отнася до слуха, че Рейно е напуснал града, защото са се появили нови улики във връзка с пожара в стария магазин за шоколад, изглежда, няма доказателства в подкрепа на този факт. За разочарование на Каро.

Отбих се в църквата. Беше празно, имаше само купчина от новите столове и няколко човека, седнали пред изповедалнята. Познах Шарл Леви и Анриет Муасон и се запитах дали и те не търсят нашия изчезнал свещеник.

– Не си е отишъл наистина – рече Шарл, когато ги попитах. – Не би ни изоставил. Къде ще отиде? Кой ще се грижи за градината му?

Анриет Муасон се съгласи.

– Трябва да приема изповеди. От много отдавна не го е правил. Няма да говоря пред онзи другия, perverti, който се крие в църквата. Той е голям измамник.