Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 121

– Отначало дори не се докосвахме. Само си говорехме насаме. Но дори тогава съзнавах, че е нередно. Карим искаше да ми помогне, но когато опитвахме да се молим заедно, аз мислех единствено за лицето му, за походката му, за устата му като праскова...

Той имал проблеми със Соня, разказа ми Алиса. Отначало сексът бил болезнен за сестра ѝ и тя отказвала да опита отново. Карим се чувствал самотен и наранен. Доверил се на Алиса, понеже двете със Соня били много близки, но по това време приятелството им вече се било задълбочило и се превръщало в нещо друго.

– Първия път, когато се целунахме, беше ужасно. Карим обвиняваше себе си. Не мен. Бил готов веднага да се премести, обаче така щяло да се наложи да обяснява на сестра ми какво се е случило. Вместо това отправихме дуа за напътствие и се постарахме повече да не оставаме насаме. Карим непрекъснато стоеше в спортната зала. Аз започнах да нося хиджаб. Но не беше лесно. Живеехме в една къща. Внуших си, че ако се обличам различно, ако си казвам молитвите по-често, ако се постарая да бъда по-сериозна, може би нещата ще се нормализират. Но дълбоко в себе си всъщност не желаех промяната. Една нощ Карим дойде в стаята ми.

Случило се преди четири седмици. После още два пъти. Веднъж, когато били сами в къщата, и веднъж отзад в спортната зала. И двата пъти той я молел за прошка, а Алиса обвинявала себе си.

Тогава се намесила Инес.

– Инес ли?

Алиса кимна.

– Да, може би той ѝ е казал. Може би се е досетила. Но Инес по някакъв начин успява да научава всичко. – Потръпна. – Беше ледено спокойна. Предупреди ме да не припарвам до Карим, иначе щяла да каже на родителите ми. Щяла да ме издаде и на сестра ми. А Соня беше бременна в третия месец. Как щеше да ѝ се отрази такава новина? После Инес ме изгледа над булото и попита: Да не мислиш, че си единствената? Да не мислиш, че не се е случвало и преди? Или че той ще ти принадлежи, след като вече принадлежи на мен?

Наближавахме къщата на Арманд, цялата осветена. Приличаше на китайски фенер, весела, празнична и приветлива. Сигурно Анук и Розет бяха станали.

Алиса ме погледна притеснено.

– Нали няма да кажеш на никого?

– Естествено, че не – поклатих глава.

Тя кимна рязко.

– Вече разбираш ли защо трябваше да се махна? Тя лично ми го каза – той ѝ принадлежал. Държи го под властта си. Оттогава Инес непрекъснато ме наблюдава. Не ми продумва, но ме ненавижда. Чета го в очите ѝ.

– Защо вече не живее у вас?

Алиса се намръщи.

– Дядо не одобряваше, че тя носи никаб и у дома. Той не харесва никаб, смята, че в днешно време не е редно момичетата да го носят. Скара се с баща ми по този повод. Освен това дядо не одобрява, че татко прекарва толкова време в спортната зала. Според него го прави, защото там е пълно с ласкатели. Както и да е, дядо се изнесе от къщи, а малко след него и Инес. Не искала да става причина за семейни разпри. Но вече беше твърде късно. Тя отрови всичко.

Стояхме на предната веранда на Арманд. Беше спряло да вали, поне засега. Дори вятърът се беше поуспокоил – дали Черният отан най-сетне не се укротяваше?