Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 119

– Защо скочи в реката? – попитах. – Заради Люк Клермон ли?

Алиса рязко вдигна очи.

– Люк ли?

Усмихнах се.

– Дуа ми каза за него. Как сте се запознали онлайн, как си се притеснявала някой да не научи...

Тя се взираше неразбиращо в мен.

– Люк!?

– Преди време сте играели футбол на площада. Всичко е наред, разбирам. Тогава родителите са се държали различно. Ле Маро е бил различен. Но аз познавам Люк. Той е независим. Ако те обича, семейните проблеми няма да го спрат. Ще се опълчи на родителите си, както ти си се опълчила на своите. Всичко ще се подреди, повярвай ми. А след като го обичаш, какво нередно има?

Допусках, че тя ще постъпи различно. Може би че ще се разплаче, ще даде воля на облекчението си. Ала лицето ѝ не се промени и остана безизразно като току-що изпечена пита. После най-неочаквано Алиса избухна в смях – мрачен и накъсан смях, който проряза въздуха като шрапнел.

– Това ли си мислиш? – попита тя най-накрая. – Че съм влюбена в Люк Клермон?

– Не си ли?

Тя отново се засмя.

– Тогава в кого, Алиса? – попитах. – И защо е зина?

– Нали уж виждаше разни неща! – презрително възкликна тя и толкова ми заприлича на Инес, че ме заболя. Под стегнато вързания хиджаб изглеждаше на много повече от седемнайсет години. В този момент ми се стори на трийсет и дори повече. – Мислех, че си различна от другите. Но всъщност ти нищо не виждаш. Никой нищо не вижда.

И се разплака – накъсан звук, измъчен като смеха ѝ. Понечих да я прегърна, но тя ме отблъсна.

– Моля те, Алиса – опитах отново. Този път не ме отблъсна, но тялото ѝ остана стегнато в прегръдката ми. – Моля те, кажи ми какво не е наред. Не си въобразявам, че знам всичко, но не съдя никого. Уверявам те.

Дълго време не ми отговори. Просто стояхме на дъжда, заслушани в течението на Тан и във вятъра, който брулеше листата от дърветата. После момичето си пое дълбоко въздух и впери неотклонно поглед в мен.

– Права си за едно. Наистина съм влюбена. Но не в Люк.

– В кого тогава?

Тя въздъхна.

– Не се ли досещаш? Смятах, че ти ще отгатнеш. Виждала си го. Всички са луди по него. Соня, майка ми, Захра, Инес... – нещастно се усмихна тя. – Влюбена съм в Карим Бенчарки.

Трета глава

Сряда, 25 август

Тогава тя ми разказа цялата история – говореше с кратки, ожесточени фрази. Седнахме под дърветата в края на булевард "Де Маро" и тя ми се изповяда докрай.

– Беше толкова красив. Всички бяхме влюбени в него. Когато се появи, очаквахме да е скучен учен. Баща ни непрекъснато го хвалеше, но го представяше като някакъв сухар, разбираш ли? След като Карим пристигна обаче, всички момичета започнаха да се борят за вниманието му. Виждала си го, нали?

Очи като див мед, глас като коприна.

– О, да, виждала съм го.

Тя сви рамене.

– Сестра ми беше луда по него. Много се противеше, преди да го види. Не искала да се омъжва, не можели да я заставят. Дори смяташе да избяга. Но щом го зърна, всичко се промени. Не преставаше да говори за него. Айша Бузана, Джалила Ел Марди, Рана Джаннат – всички му правеха мили очи, клюкарстваха зад гърба на Соня, твърдяха, че не била сериозна, че не била свястно мюсюлманско момиче. Дори споменаха как сме играли футбол на площада. Мама се притесни – представяш ли си какъв скандал щеше да избухне, ако той се бе отказал! Обаче Карим явно не даваше и пет пари. Сприятели се с всички. Помогна на Саид да ремонтира спортната зала и мъжете започнаха да ходят там. Имаха приятно място, където да се събират. А после се появи тя.