Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 122

– Извинявай, че ти се развиках – каза Алиса. – Беше не-благодарно от моя страна, дължа ти толкова много.

– Нищо не ми дължиш – усмихнах се. – А сега да влизаме, за да не настинеш.

Анук и Розет печаха кроасани за закуска. На печката се мъдреше съд с горещ шоколад. Ухаеше на ванилия и на подправки. Алиса свали никаба си и прокара ръце през влажната си коса.

– Може ли да опитам малко? – попита.

– Разбира се. Ами Рамазанът?

Тя се подсмихна иронично.

– Вече съм нарушила толкова много правила, че една чаша шоколад надали ще промени нещо. Джиддо казва, че ислямските закони са се превърнали в було, което скрива лика на Аллах. Хората се боят да се вгледат. Интересува ги само повърхностното.

Налях ѝ чаша горещ шоколад – беше хубав, много по-хубав, отколкото можеше да се очаква от буркана със старо какао в килерчето на Арманд. Споменах го на Анук.

– О, да! – възкликна тя. – Пристигна доставката. Сложих всичко долу, където е по-прохладно.

Добре. Надявах се продуктите да са пристигнали. Кутия с необходимото за приготвянето на шоколад: няколко блокчета кувертюр, какао, кутии, оризова хартия, панделки и формички. Не беше много, но стигаше, за да изпълня обещанията си.

– Мисля да започнем с трюфели – обявих.

– Добре. Може ли да ти помагаме? – попита Анук.

– Надявах се да го направите.

Розет вдигна поглед от закуската си и кимна. Дори тя знае как се правят трюфели, как се овалват в какао и се съхраняват в кутии с оризова хартия, знае, че са най-лесните за приготвяне шоколадови изделия. Дори не ти трябва термометър за захарта, а само хубаво усещане за време и нюх за точния момент, когато захарта се топи и направо плаче за една лъжица сметана, малко канела и съвсем мъничко коантро...

– Обещах на Оми ал-Джерба да ѝ приготвя от моите бонбони. Обещах и на стария Махджуби. А и на Гийом, на Люк Клермон...

– На Жозефин и на Пилу – добави Анук.

– Пилу! – тръби Розет.

– И за Жано, разбира се.

Анук ме възнагради с лъчезарна и широка усмивка.

– Разбира се!

Осъзнавам какво означава това. Поредната трудност, свързана със завръщането ни в Ланскене, поредната пречка за прибирането ни в Париж. Дотолкова се бях вглъбила в собствените си дела, че не бях обърнала достатъчно внимание на Анук, но по предпазливо веселия ѝ отговор отсъдих, че мисли за Жано Дру по-често, отколкото би признала пред мен. Отново Черният отан беше причината – той беше домъкнал сянката на нещо, което знаех, че е там, но срещу което предпочитах да не се изправям в момента. Знам каква бях аз на петнайсет, но ми трябваха двайсет години, за да се изкатеря по стената между секса и любовта. Бях твърде млада. Анук е твърде млада. Аз не слушах никого. Тя също няма да го направи.

Заех се с шоколада. С него се чувствам сигурна. Шоколадът следва конкретни правила. Ако прегори, значи не сме спазили правилата. Любовта е произволна, лишена от среда, избухва като епидемия. За пръв път от идването на Алиса у дома изпитвам симпатия към Саид и Исмаила Махджуби. Вече са изгубили едната си дъщеря. На крачка са да изгубят и другата. Докато се трудя над трюфелите, меря и стържа шоколада, бавно го разтопявам в тенджерата и добавям капка по капка коантро, се питам дали и те се чувстват по същия начин. Дали и те гледат как любовта им отнема дъщерята, как неумолимо я привлича към чужда орбита. Или са толкова заети с други неща, че изобщо не са забелязали какво ги застрашава?