Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 120

– Инес – вметнах.

Алиса кимна.

– Не пристигна ли заедно с Карим?

– Не – поклати глава тя. – Дойде за сватбата. Тя е единствената му роднина. И той я обича, много я закриля... –Алиса възкликна отвратено: – Уффф! Инес не сваля никаба.Дори вкъщи. Дори пред баща ми. Прави се на толкова добродетелна! Но очите ѝ са зли. Не може да не си го забелязала.

Преди време щях да ѝ отговоря, че не вярвам в съществуването на злото. Но вече си научих урока.

Замислих се за Инес Бенчарки, за презрителния поглед на издължените ѝ тъмни очи, за цветовете, които се помъчи да скрие. Ако скорпионът няма друг избор, освен да те ужили, това прави ли го зъл? Знам, че първата ни среща не мина добре. Допуснах тя да ме изненада. Сбърках, понеже бях нетърпелива, добронамерена, наивна. С две думи, държах се аматьорски. Следващия път щеше да е различно.

– Не мисля, че е зла.

– Не я познаваш – сви рамене Алиса. – Докато ръководеше училището, всички момичета се страхуваха от нея. Никога не се усмихва, никога не се смее, никога не сваля никаба.Заради нея вече много момичета се забулиха – заради нея, а и понеже Карим все повтаря, че жената с никаб е кралица...

– Явно ѝ е много предан – отбелязах.

Тя направи гримаса.

– Точно така. Предан ѝ е. Тя е единствената жена, която той обича истински. Не знам какво вижда в нея. Сигурно е много красива. Или пък е вещица, амар. Знам само, че не му е сестра.

– Откъде си сигурна? – попитах.

– Знам – увери ме Алиса. – Заради начина, по който я гледа. Или по-скоро, понеже не я гледа. В нейно присъствие той е различен. Всички са различни. Тя е като горчива капка в гозбата, която променя вкуса на всичко.

– Захра ал-Джерба я харесва – отбелязах.

– Захра иска да е на нейното място – насмешливо обясни Алиса. – Преди не беше такава: не говореше за политика, не носеше никаб. Подражава във всичко на Инес. Трябва да възстановим ценностите си, така казва. А всъщност се опитва да впечатли Карим. Не че той я забелязва.

– Разкажи ми за Карим – подканих я.

Тя въздъхна.

– Студено ми е. Може ли да се прибираме?

– Разбира се. Ще говорим по пътя.

Подобно на много жертви Алиса обвинява себе си. Сигурно го била насърчила с нещо. Може би заради западното си облекло, с което той не бил свикнал. Ако носела никабили дори хиджаб, изобщо нямало да се случи. Само че Алиса беше млада и наивна, беше свикнала да играе с момчетата на площада, да слуша музика, да гледа телевизия. Не е подозирала какво я застрашава. А когато разбрала, вече било твърде късно. Зина бил в стаята при тях двамата.