Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 118

Алиса коленичи на килимчето до стола на стареца. Ръката му, жълтеникава и разкривена като плавей, кацна върху главата на момичето. Той каза нещо нежно на арабски, в което долових само думата зина.

Алиса тихичко се разплака.

– Не искам да умираш, джиддо. Трябва да те прегледа лекар.

Старият Махджуби поклати глава.

– Няма да умра, обещавам ти. Поне не и преди да дочета тази книга. А не забравяй, че тя е дебела и е на френски, шрифтът е дребен и очите ми не виждат като преди...

– Не се шегувай, джиддо. Трябва повече да се грижиш за себе си. Хапни нещо. Прегледай се. Много хора тук се нуждаят от теб.

– Така ли? – въздъхна старият Махджуби.

– Разбира се – уверих го. – Някои от тях може и да не си го признават, но хората, които отказват помощта ти, най-често са онези, които се нуждаят от нея най-много.

Старческите очи като че ли грейнаха от думите ми.

– Говориш за сина ми Саид.

Свих рамене.

– Смяташ ли, че го бива достатъчно, за да заеме мястото ти без напътствия! Ако по пладне той твърди, че е посред нощ, ти ще му кажеш ли: "Я виж, звезди"? – цитирах една мароканска поговорка.

Старецът ме изгледа уважително.

– Мадам, мисля, че повече ми харесваше, когато носехте праскови.

Цитирах още една поговорка:

– Едно кимване е достатъчно за мъдрия. Глупакът може би се нуждае от ритник по...

Той се разсмя хрипливо.

– Много поговорки знаете, мадам. А чували ли сте тази: "Умната жена може да каже много, но по-често си мълчи".

– Не съм твърдяла, че съм умна – отговорих. – Аз само правя шоколад.

Тогава той се вгледа в мен и очите му заискриха насред мрежата от бръчки.

– Сънувах ви, мадам Роше – каза старецът, – докато се опитвах да направя истихара. Сънувах вас, после нея. Пазете се. Не доближавайте вода.

Алиса видимо се разтревожи.

– Трябва да си почиваш, джиддо.

Той се усмихна и погледът му отново стана съсредоточен.

– Виждате ли как ме тормози това дете? Алхамдулилла, надявам се пак да дойдете. Не забравяйте какво ви казах.

Виждаше се, че вече е много изморен.

Положих длан върху ръката на Алиса.

– Да го оставим да си почине, ако може. Утре може пак да го видиш.

– О, Виан, мислиш ли... – погледна ме тя.

– Утре пак ще дойдем. Обещавам ти. Сега да го оставим да спи.

Тя неохотно слезе с мен в дневната. Мая играеше на дама с Оми, прегърнала котарака Хазрат.

– Джиддо вече по-добре ли е? – попита тя и вдигна поглед, когато влязохме. – Мемти каза, че е много изморен да играе, а Оми постоянно мами.

– Не мамя – възрази Оми. – Стара съм, затова никога не греша – усмихна се тя с беззъбата си сбръчкана усмивка. – Как е старецът? Говори ли с вас?

– Малко.

– Добре. Пак да дойдете. И донеси малко шоколад.

– Разбира се – кимнах.

– И то скоро.

Докато вървяхме в дъжда, попитах Алиса:

– Какво е истихара?

Тя се изненада.

– А, това ли... Молба за напътствие. Молим се и после лягаме да спим, а насън чуваме отговора на молитвата си. Понякога се получава, но не всеки път. Невинаги е лесно да разтълкуваш сънищата.

Като картите, помислих си, натоварени със смисъл образи.

Не доближавайте вода, така ни заръча старецът. Скорпионът и биволът. Защо ме беше сънувал старият човек? Какви напътствия е искал да получи? Дали не се опитваше да ме предупреди да не доближавам Инес Бенчарки? Ако е така, не беше ли закъснял? Беше ли ме ужилил скорпионът?