Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 9

— Сега, тук — настоя тя. — Как е работното ти име?

— Вин.

— Защо Вин?

— От „Великолепната седморка“. Стив Маккуин изпълняваше ролята. Като ще съм измислица, поне да съм готина измислица.

— Аз се казвам Фей Дозиър. Как искаш да ти викам? Кондор или Вин?

— Ти избирай.

Плешивият Питър остави куфарчето си на пода и извади айпад изпод дъждобрана си.

— Помниш ли процедурата?

— Ти направи първата ми атестация у дома, след като отново бях внедрен.

— И тогава ли беше такъв чаровник? — попита Фей.

— Имаше повече коса.

— И тогава си бях плешив… няма значение.

Фей долови веселата искрица в усмивката на Кондора, наричан още Вин.

Питър нареди на мъжа с прошарената коса:

— Събуй си обувките и притисни пети и глава към голата стена до готиното си радио.

Стъпалата с черни чорапи се притискат към дървения под. Постарай се да не те спипат, че прегъваш колене или отпускаш бедра, направи се на по-дребен — имаш този шанс без обувки. Тухлената стена стърже черепа ти.

Плешивият Питър вдига айпада и сканира мъжа, притиснал гръб към стената.

— Задръж така — нарежда Питър. — Изчисления по десетичната мерна система и…

Айпадът засне снимката шумно — ЩРАК!

— Обърни се надясно — нареди Питър. — Към радиото.

— Значи обичаш да слушаш радио? — попита Фей. — Държавната станция или новините?

ЩРАК!

— Имам късмет. Мога да си позволя радио, което хваща повече станции от сателитите.

— Кажи й за клонгите. — Гласът на плешивия мъж с айпада прозвуча презрително. — Послания от открития космос. И се обърни с другото рамо към стената.

— Тя знае.

— Не, не знам.

— Разбира се, че знаеш. Намираш се някъде, правиш нещо или си мислиш нещо. Например караш кола. Прозвучава песен и попада в десетката с оглед на случващото се на човека, който си в този момент. Вселената ти изпраща най-подходящия саундтрак, посланието е същинско откровение и усещането е съвършено… да!

ЩРАК!

— Ето това е клонг. Не обичам новините по радиото — някой невидим да ми обяснява кое какво е. Те не са клонг. Мелодиите от космоса ми показват разни неща, обясняват какво би могло да бъде, споделят нещо за мен самия, за нас. Приличат на поезия. На филм или на роман.

— Обаче част от радиопредаванията са свързани с действителния ти живот — възрази тя.

— Да.

— Той не чува гласове, а получава клонги — промърмори Питър.

— Какво ти помага да осмислиш всичко това? — попита Кондор.

— На мен ли? — вдигна Питър айпада. — Изпълнявам програмата.

— Проблеми в работата? — попита жената Вин.

— Ходя. Върша каквото трябва. Прибирам се.

— Просто за сведение, няма данни за оплаквания — осведоми го тя.

— Обаче въпреки това сте тук. Харесвате ли си работата? — попита усмихнат.

— Повече от други.

— Повече от други хора или повече от други неща, които сте вършили?