Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 167

— Или какво, Сами? — Глокът натежа на колана й. — Или ще бъда заличена?

— Това никога няма да стане. Не и докато аз съм тук. Или Кондора. Ти си героиня, Фей. Но нищо не можеш да направиш, за да спреш X или най-горещите си почитатели: мен и Кондора. На кого ще кажеш, кой ще ти повярва, кой ще допусне да ти се размине предателството? Можеш да се върнеш в Управлението. Да получиш който пост си поискаш в реалния свят. Без нас ще бъдеш звезда. Можеш да приемеш високопарната им бойна агитация и да отидеш да строиш пясъчни замъци на брега. Да срещнеш някой късметлия, който не е Крис, да имаш деца, да остарееш, да побелееш и никога да не разбереш докъде си можела да стигнеш и какво добро си можела да сториш.

— Или?

— Или може да разбереш. — Сами се усмихна: — Искаме те, имаме нужда да бъдеш с нас.

— Защо го правите?

— Познавам някои от улиците в тази нощ и знам какво трябва да се направи.

— Защо той? Защо Кондора?

— Според мен той е установил, че открай време си е малко луд. — Сами се отдръпна. — Не зависи от теб. Не е ли страхотно? Точно в това е смисълът на цялата ни борба, на толкова много смърт — за да може всичко да зависи от нас.

Имам чувството, че нещо се плъзга във въздуха над мен и ме наблюдава.

Мъжът, изпратен да я спаси, да я вземе, се върна в сребристата си кола, паркирана с предницата към изхода от тази задънена уличка, Фей чу как той запали двигателя, чу боботенето, бръмченето. И на сивкавата светлина го видя как се привежда през предната седалка на колата.

Чу изтракването, видя бавния замах на зейналия метал, който й даде право на избор.

Работещ двигател чакаше в сивкавата светлина.

Докато тя се взираше в празната предна седалка, в мястото на стрелеца.

В отворената врата на онази кола.