Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 7
Джеймс Грейди
Не възнамеряваше да грабне някой от тези ножове, да седне и да чака като обречен глупак на дивана в дневната.
Синьото му алпинистко яке беше вир-вода. Потръпна от студ. Свали го и се запъти към дневната…
Отби се в банята да се изпикае. Опита да убеди сам себе си, че не е от нерви.
Чу как казанчето спира да се пълни, докато закачваше мокрото си яке на закачалката в дневната.
Те бяха навън.
Но може би нямаше да дойдат тази вечер.
Или когато и да било.
Екипът под прикритие сигурно се състоеше от майстори на засадата или пък…
Някой заблъска по тюркоазената входна врата.
2
Доналд Ръмсфелд, американски министър на отбраната
Фей Дозиър затвори дясната предна врата на колата, която паркираха на Единайсета улица в Югоизточен Вашингтон, разкопча черното си палто и впери поглед в синята тухлена къща с тюркоазена врата. Разкърши длани. Усещаше приятната метална тежест на десния си хълбок.
Партньорът й Питър затръшна шофьорската врата — пет пари не даваше дали някой чува или вижда как в сумрака тя заобикаля колата и се запътва към него. Беше облечен със светлокафяв дъждобран, чийто вътрешен джоб бе издут от предмет, малко по-голям от книга, и носеше сребристо куфарче.
— Не забравяй — напомни той на Фей, — ти водиш този случай.
— Защо точно той? — попита тя, взряна в къщата, докато преценяваше възможните подходи. — Защо сега? Той не е в днешния план за действие. След онова, което току-що направихме отвъд границата на окръг Колумбия, в окръг Принс Джордж, с талибана, който си умираше от притеснение дали синът му ще влезе в колеж, този тип е доста ниска топка, ще ни цъфне пред очите, така че…
— Получихме възможност — отбеляза Питър. — Нека се възползваме още сега.
Като два ястреба, които се откъсват от един и същ клон на дървото, мъжът и жената пресякоха улицата заедно и се запътиха към синята тухлена къща.
— Надали имаш по-интересно занимание тази нощ, нали? — попита той.
И се засмя.
— Предупреждавам те за този тип, новобранец — обади се Питър.
— Откога станах новобранец?
— С мен си новобранец. Водиш този случай, защото аз така казвам. Понеже е време да дръпнеш тирбушона.
— Голям си чаровник.
— Все ми го повтарят.
Стигнаха отсрещната страна на улицата, където се намираше синята тухлена къща с тюркоазената врата.
— Чуй ме — каза Питър на тази своя партньорка, която,
— Чакай малко, а ти какво ще правиш, докато аз върша работата?
Той се отдръпна от черните метални стълби.
— Моя си доклад, моята идентификация, моето време като по-старши встрани от фронтовата линия, защото както сама каза, нямаш по-интересно занимание тази нощ.