Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 7

Не възнамеряваше да грабне някой от тези ножове, да седне и да чака като обречен глупак на дивана в дневната.

Синьото му алпинистко яке беше вир-вода. Потръпна от студ. Свали го и се запъти към дневната…

Отби се в банята да се изпикае. Опита да убеди сам себе си, че не е от нерви.

Чу как казанчето спира да се пълни, докато закачваше мокрото си яке на закачалката в дневната.

Те бяха навън. Разбира се, че бяха навън!

Но може би нямаше да дойдат тази вечер.

Или когато и да било.

Екипът под прикритие сигурно се състоеше от майстори на засадата или пък…

Някой заблъска по тюркоазената входна врата.

2

„…когото не познаваме, не познаваме“.

Доналд Ръмсфелд, американски министър на отбраната

Фей Дозиър затвори дясната предна врата на колата, която паркираха на Единайсета улица в Югоизточен Вашингтон, разкопча черното си палто и впери поглед в синята тухлена къща с тюркоазена врата. Разкърши длани. Усещаше приятната метална тежест на десния си хълбок.

Партньорът й Питър затръшна шофьорската врата — пет пари не даваше дали някой чува или вижда как в сумрака тя заобикаля колата и се запътва към него. Беше облечен със светлокафяв дъждобран, чийто вътрешен джоб бе издут от предмет, малко по-голям от книга, и носеше сребристо куфарче.

— Не забравяй — напомни той на Фей, — ти водиш този случай.

— Защо точно той? — попита тя, взряна в къщата, докато преценяваше възможните подходи. — Защо сега? Той не е в днешния план за действие. След онова, което току-що направихме отвъд границата на окръг Колумбия, в окръг Принс Джордж, с талибана, който си умираше от притеснение дали синът му ще влезе в колеж, този тип е доста ниска топка, ще ни цъфне пред очите, така че…

— Получихме възможност — отбеляза Питър. — Нека се възползваме още сега.

Като два ястреба, които се откъсват от един и същ клон на дървото, мъжът и жената пресякоха улицата заедно и се запътиха към синята тухлена къща.

— Надали имаш по-интересно занимание тази нощ, нали? — попита той.

И се засмя.

„Сякаш знае“ — помисли си Фей, но беше сигурна, че той не е осведомен. Никой не беше, никой не би могъл да бъде.

— Предупреждавам те за този тип, новобранец — обади се Питър.

— Откога станах новобранец?

— С мен си новобранец. Водиш този случай, защото аз така казвам. Понеже е време да дръпнеш тирбушона.

— Голям си чаровник.

— Все ми го повтарят.

Стигнаха отсрещната страна на улицата, където се намираше синята тухлена къща с тюркоазената врата.

— Чуй ме — каза Питър на тази своя партньорка, която, добре де, не беше новобранка. — Не бързай. Направи го умно, направи го прецизно, направи го както трябва. И после — добави той, когато стигнаха до четирите стъпала от черно желязо към тясната къща на калкан в покрайнините на хълма Капитолия — постъпи по същия начин и с доклада.

— Чакай малко, а ти какво ще правиш, докато аз върша работата?

Той се отдръпна от черните метални стълби.

— Моя си доклад, моята идентификация, моето време като по-старши встрани от фронтовата линия, защото както сама каза, нямаш по-интересно занимание тази нощ.