Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 10

— Да. — Тя се запъти към кухнята.

Плешивият Питър забоде поглед в стената, по която бяха накачени статии от вестници и снимки, откъснати цветни илюстрации от списания за изкуство, стихове и абзаци от книги, предназначени за пещта, отрязани с ножица парчета от обложки на грамофонни плочи и листовки с текстовете на песни от този не съвсем мъртъв музикален носител. Вдигна айпада.

ЩРАК! Плъзна го по стената. ЩРАК!

Добре! Всичко е наред, най-обикновена рутинна проверка. Стената със смахнатия колаж. Странна приумица. Предвидима като по учебник. Нищо интригуващо. Нищо, което си струва да анализираш.

Обуй си обувките, тръгвай след нея!

Фей надникна в хладилника в кухнята.

— Мляко, дано да е прясно. Портокалов сок, добре. Стиропорени кутии с остатъци, масло. Ванилово кисело мляко — за зърнената закуска върху хладилника ли? Боровинки. Хлябът ти е стар. Нещо против да изхвърля тези кутии с бял ориз? Явно често ядеш китайско.

— Всички го правим.

Тя се взря през решетката на задната врата към дървената платформа.

— Изглеждаш в добра форма — отбеляза.

Виждаш как плочките на пода стремително се приближават към лицето ти, после отново рязко се отдалечаваш от тях. Ръцете ти парят. Серии лицеви опори, докато си в затвора.

А после в дневната, където предстои ударът, Виктор се приближава и казва: „Важен е коренът, не мускулите. Сърцевината, не юмрукът. “

Фей, ако това не е просто служебното й име, навежда глава към оградената задна площадка зад решетката и пита с неподправено любопитство:

— Там ли правиш тай чи?

— Там правя движенията. А практикувам тай чи непрекъснато.

— И сега ли?

Разтвори пред нея бездната на без отговор.

— Заведи ме горе… Не, след теб.

Минаха покрай Питър, запътил се към кухнята за поредното ЩРАК!

— Винаги ли си оправяш леглото? — попита тя, след като надникна в разхвърляната стая на втория етаж и продължи към спалнята с месинговото легло, където сънищата го понасяха на крилете си.

— Че кой да ми го оправя? — сви рамене той. — Затворническо правило. Симптом.

Тя погледна окачените в дрешника дрехи. Питър щеше да снима и тях.

След това го повече към банята. Синя хавлия, преметната през душа. Вдигната седалка на тоалетната, Фей отвори огледалната вратичка на шкафчето над мивката.

— Мили боже!

Върху двете рафтчета на шкафчето като взводове храбри войници бяха подредени бурканчета с хапчета по рецепта. С етикети, завършващи на „-зими“ и на, — мин“. Лекарства, чиито названия съдържат много „кс“. Хапчетата, които прочистват запушените заради холестерола артерии. Сини хапчета. Бели хапчета. Хапчета с форма на футболни топки. Желирани хапчета. Твърди и кръгли жълти хапчета. Зелени топчета.

Тя посочи към едно от шишенцата, отпуснати с рецепта:

— Според телевизионната реклама това лекарство е за мъж и жена, които седят голи във вана по залез-слънце.

— Дневната доза е и за мъже с… известни проблеми със задържането.

— Нима? — изгледа го Фей. — Как се казва тя?

— Няма никаква „тя“.

— Или той, не знам…

— Романтиката не е лесна работа, не става само с хапче.

— На мен ли го казваш. — Погледът й омекна. — Ако сега нямаш никоя, коя ти беше последната?