Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 6

Днешното откъснато листо литна откъм рамката на вратата.

Обаче може и да бе подменено.

Въпреки всичко имаше вероятност някой да е отварял вратата. Да е влизал.

Майната им.

След това той влезе в къщата, затръшна входната врата и притисна гръб в нея. Бърлогата на хазяйката му беше порозовяла от залеза, мебелите, които му беше оставила в бързината, преди да отпътува за новата си работа в застрахователна компания Джи Ес в Бостън след само седемнайсет дни предизвестие, за да може мястото й да влезе в изчислението на следващия бюджет. Телевизорът с плосък екран, който служителката по настаняването настоя да му донесе, беше окачен над камината, в която той гореше документи заедно с чамовото дърво, извозвано от Западна Вирджиния с пикапи, които сновяха из града през студените месеци. Зеленият диван беше на хазяйката му, нейно беше и месинговото легло в предната спалня на горния етаж, където спеше. Останалите неща — няколко стола и малко други вещи, украсата по стените, сателитното радио с тонколони — си бяха негови.

Никой не го нападна на розовата светлина, която струеше през запречените с решетки прозорци на къщата.

Още не.

Къщата беше на калкан, широка бе шест стъпки и дълбока — двайсет и една. На път от входната врата към кухнята мина през банята под стълбите за горния етаж, където се къпеше. Запъти се към кухнята, хвърли поглед към кафявото дървено стъпало на нивото на очите си и установи, че прозрачният конец за зъби, опънат там, не е отвян или отместен от нечия обувка.

Или пък конецът беше сменен.

Ако бяха толкова добри и старателни, ако го чакаха горе в спалнята му, в задната стаичка, пълна с всякакви вехтории, или се криеха в някой килер, майната му — брой го вече заличен.

Провери малката баня на долния етаж: седалката на тоалетната беше вдигната. В огледалото над мивката витаеше единствено собственото му отражение. Смъкна синята качулка от прошарената си глава.

Никой не го чакаше в кухнята, вътрешната задна врата си беше затворена, а външната желязна решетка — заключена. Зад черните железни пръчки имаше дъсчена веранда в тясното задно дворче с ограда, а единственото растение там беше висок до кръста японски клен, който растеше през специално направен квадратен отвор във верандата. Резето на потъмнялата сива задна порта изглежда си беше на мястото, но всеки, който минеше покрай дървената ограда към пресечката, разбираше, че за сигурност и дума не може да става.

Позволиха му да има ножове.

За да си готви.

Специалистката по настаняването нехайно подметна за тази необходимост, докато пълнеше пазарската му количка по време на снабдителската им мисия до магазина „форт Мийд Поуст Иксчейндж“ между Вашингтон и Балтимор, където се намира официалното седалище на Националната агенция за сигурност. Той се сдоби с комплект трапезни ножове за месо, с комплект ножове в дървен блок с точило, тънък нож за филетиране, нож за хляб с назъбено острие, френски нож за рязане на месо с острие като страховит равнобедрен триъгълник, и касапски сатър, който му напомняше за Джим Бауи и Аламо.