Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 4

Мъжът с прошарената коса стрелна с поглед ченгето пред полицейската кола и жълтата стрелка за отклонението. На две пресечки между голите дървета като че ли различаваше края на сградата на Капитолия, представи си купола й, бял и гладък на дъжда.

Преди „Уотъргейт“ и известно време след това ФБР поддържаше тайна станция на Пенсилвания Авеню, в първия квартал от частни бизнес сгради, които видя, щом откъсна очи от територията на Конгреса. Предишната бърлога на ФБР представляваше бетонна постройка с монотонна фасада и подземен гараж, постоянно затворен. Мъжът узна за сградата навремето, когато започна да води този живот. Различни служители на Капитолия, включително членове и чиновници в Конгреса, шушукаха, че триетажната сива сграда е собственост на ФБР. Ако някой от тях проявеше смелостта и силата да попита ФБР за сградата по време на парламентарния контрол, официалният отговор на Бюрото определяше подстанцията като „център за преводи“.

„Ама, разбира се — помисли си той, — и как точно се превежда това!“

Застана в ъгъла на квартала, където работеше в момента, изчаквайки на червения светофар, с лице към Индипендънс Авеню, но завъртял главата си със синя качулка колкото да улови с периферното си зрение появата сред уличното движение на една бяла кола например.

Надписът „Не пресичай“ срещу него просветна в оранжево, появи се зачертан през средата оранжев силует на пешеходец и цифрите на обратно броене:…30…29…28…

Преди да се развилнее през 1998 година, самотният стрелец от Монтана убил двама полицаи от Конгреса, докато се опитвал със стрелба да си проправи път към Капитолия, посетил отдавнашната централа на маргинална политическа групировка в градска къща от страната на улицата срещу място, където беше застанал мъжът с прошарената коса. Не се знаеше какво е искал от политическата групировка диагностицираният с параноидна шизофрения стрелец, обаче те го привличали. Уважаваният, но вече мъртъв основател на преместилата се оттам политическа групировка държал до долния край на леглото си черна метална статуя на Адолф Хитлер в естествен ръст, а хората му открито, макар и незаконно, продавали фалшивото лекарство за рак, което не успяло да спаси кинозвездата Стив Маккуин.

…3…2…1 Надписът „Премини“ просветна в бяло и освободи силуета на бялата фигурка.

„Дано да стигнеш там, накъдето си се запътил“ — телепатично пожела мъжът с прошарената коса на бялата нарисувана фигурка от светофара, докато самият той прекосяваше платното, за да се отправи на пътешествие през осем пресечки заедно с уличното движение по Индипендънс Авеню.

Не трепна, когато на кръстовището с периферното си зрение забеляза как лъсналата от дъжда черна настилка отзад отразява червения светофар и работещата на празен ход бяла кола.

На следващия ъгъл с Четвърта улица зеленият светофар го изпрати надясно, от отсрещната страна на платното. Не погледна назад по улицата, където се беше случило всичко навремето. Не погледна и настрани, за да провери дали, както се надяваше, бялата кола е блокирана зад няколко други, а не е на това кръстовище с форсиран двигател, за да изхвърчи с рев от хлъзгавата пресечка, да прегази качулатата му фигура и да го запокити към смъртта или под гумите, които да го премажат.