Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 21

Разкопча черния си сутиен. Остави го да падне.

Ето това съм аз.

Къса коса. Зелени очи, забележителни с начина, по който виждат, не по който изглеждат. Уста, забележителна само с онова, което никога не би могла да изрече. Нямам бръчки на шията, не съм като мама, още не, но и това време ще настъпи, със сигурност и… Гърди, които някои мъже намират за твърде малки, но чак впоследствие. Усети как зърната й щръкват в хладния апартамент.

Завъртя докрай кранчето на душа — пусна толкова гореща вода, колкото се осмели, и се опита в парата и влагата да се отърси от онова, което трябваше да направи, и от един възрастен мъж на име Кондор или Вин. Завъртя кранчето на душа. Ледената вода я накара да се концентрира.

Избърса се с бяла кърпа, застанала права във ваната, преметна хавлията през пръчката на душа, излезе от ваната, нахлузи панталона си, навлече блузата и закопча четирите копчета до шията си. Разкопчай горното копче.

Пъхна черните бикини и сутиена в коша.

Метна обувките си в спалнята и ги чу как изтракаха в стената и на пода.

Впери поглед към огледалото в банята.

Бъди себе си.

Малко гланц за устни нямаше да навреди.

Огледалото я наблюдаваше как плъзга гладкия връх на тубичката с гланца по устните си.

Щракна ключа на осветлението в банята и отражението се превърна в черен силует.

Взе си служебната карта и оръжието и ги прибра в чекмеджето на нощното шкафче. Плъзна го и го затвори. Докрай.

Не мисли за черната пушка с дръжка като на пистолет в дрешника си. За глока, закрепен под леглото от другата страна. За револвера трийсет и осми калибър, приготвен подръка в кухнята, нито за деветмилиметровата берета, завързана под дивана. Или за ножовете.

Трябва да го направиш с голи ръце.

Девет минути до девет часа.

Ами ако той закъснее? Какво ще ти говори това? Какво ще означава?

Ами ако не си в състояние да го направиш?

Не трябваше изобщо да й се налага да го върши.

Лявата й ръка се плъзна към рамката на вратата на спалнята, сякаш бе лост пред огледалото на някое балетно студио, докато Фей изпъна гръб, извиси се в цял ръст и зае трета балетна позиция, завършвайки движението с грациозно извита като полумесец дясна ръка над главата й, после веднага се отпусна надолу, сви колене навън и босите й пети се отлепиха от килима в спалнята за едно льо гран плие. Остана приклекнала, усети как мускулите от вътрешната страна на бедрото й се разтягат и отпускат, после се изправи с мах на ръката, а балетното движение се превърна в париране и издърпване на юмручния удар на невидим нападател, в чийто прекалено протегнат лакът се стовари дланта й.

Дигиталният часовник на нощното й шкафче показваше 8:53.

Седем минути.

Лампата в дневната хвърляше повече сянка, отколкото светлина. Оскъдно сияние струеше от бялата крушка под металния капак над готварската й печка.

Фей отключи вратата си към света.

Застана достатъчно далече, за да не пострада при евентуално нахълтване.