Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 23

Фей пъхна ръце под сакото му и ги плъзна по колана му без кобур, докато се срещнаха на гърба му. Притисна лице към него. Повдигна глава към възела на вратовръзката му, към червения възел от плат, който миришеше на вълна, и го подуши — усети уханието му, топлината му, кожата му.

Ръцете, които я обгърнаха — силни, нетърпеливи.

— Някой видя ли те да идваш? — попита тя.

— Целият свят, надявам се. — И когато тя не отговори, той продължи: — Не срещнах никого, който да съзнава, че ме е забелязал.

— Каза ли на някого?

— Знам твоите условия — отвърна той.

Твоите — дискретно внушение на притежателно местоимение.

— И отговорът е… — имитира Фей водещ на телевизионна викторина.

Той се отдалечи само колкото да се гледат лице в лице.

— Ние сме нашата тайна — отговори.

И после я целуна. Тя усети изненадата му — радостта му, — когато разтвори устни и стрелна език към неговия, допусна го в устата си. Цяла вечност по-късно, когато отдалечи лицето си от неговото, ръцете продължаваха да притискат тялото му, гърдите им се издигаха и спускаха, а той погали бузата й с дясната си ръка и изрече:

— Каза, че тази вечер трябва да бъде специална?

Взираше се в нея, докато тя кимна и отговори:

— Единствена.

— Не е нужно да е единствена — възрази той. — Имаме…

Тя стисна устни:

— Ш-ш-шт.

Ръцете й се отдръпнаха от гърба му и се плъзнаха под сакото и отстрани по синята му риза.

— Трябва да разбера нещо — каза тя.

— Какво?

Пръстите й напипаха вратовръзката му, червената му вратовръзка. Обхванаха я. Погалиха я.

— Дали мога да ти имам доверие.

— Аз…

Пръстите й стиснаха вратовръзката и леко подръпнаха, за да прекъснат думите му.

— Не е заради теб, а заради мен. Трябва да разбера дали мога да си позволя да се доверя на някого.

— Какво още…

Тя сложи пръст върху устните му, за да го накара да замълчи. Плъзна пръсти към яката на ризата му. Наблюдаваше как сините му очи танцуват зад семплите рамки на очилата, които щяха да изглеждат нелепо на всяко друго лице, освен на неговото…

Точно така.

Той примигна, когато тя развърза вратовръзката му.

Дръпни я рязко от шията му!

Тя се извърна и се отдалечи от него с провиснала от ръката червена вратовръзка.

Докато вървеше към отворената врата на спалнята, където той… където двамата бяха влизали и преди… да, да и дори да, обаче сега…

Усети как го подмамва подире си. Усети изгарящия му поглед, докато тя разкопчаваше блузата си и после я остави да се смъкне, разголвайки гърба си, когато стигна в спалнята. Разкопча панталона си и го свали. Знаеше, че мъжът е съвсем близо зад нея, вперил поглед в голия й задник, като че ли той е цялото ми земно кълбо, беше й казал веднъж, плъзвайки длан по извивката му, а тя лежеше по корем, прикрила усмивката си, докато устните му притискаха плътта й там.

Лампата на нощното й шкафче блестеше.

Гола, на колене, тя стигна до черната желязна табла на леглото, чу как обувките му тупват на пода, чу ципа на панталона му, докато тя замахна с червената вратовръзка към черното желязо. Остана с гръб към него и с лице към стената, където беше закачила рамкирана артфотография в сепия — див кон, който препуска насред снежна буря. Завърза тънкия край на червената му вратовръзка около китките си с възли, които беше усвоила в курса по избягване на задържане и бягство. Пристегна със зъби последния възел.