Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 19

Фей се загледа в текста на светещия компютърен екран.

Увери се, че докладът й F409 е озаглавен „Кондор“.

Натисна „изпрати“.

Докладът излетя в киберпространството като куршум в мрака.

Пет минути по-късно Фей приключи смяната си, напусна Чистилището, слезе с асансьора до приземния етаж, премина през проверката за сигурност на входа и подчертано спокойно излезе през въртящата се врата сред плексигласовите стени, които отделяха комплекс „Зед“ от каменно площадче с циментови сандъчета за цветя, преграждащи достъпа на евентуални коли-бомби, и с високи лампи, които пък възпираха нощта.

Охранителните камери записаха придвижването й от сградата до колата на най-долното ниво на гаража за служители. Тя не прибягна до никакви видими мерки за избягване на наблюдението. И преспокойно напусна гаража със своя възстаричък тъмнокафяв форд.

„Четирийсет и девет минути. Разполагам с четирийсет и девет минути.“

Фей живееше в жилищен блок в периферията на квартал, пълен със сладкарници за тарталети, вериги кина и студия за йога, и известен като „Бетездоландия“. Наставката „ландия“ се появи в началото на двайсет и първи век, когато спокойното и улегнало предградие „Бетезда“, обитавано от хора от средната класа, се превърна в един от най-скъпите квартали отсам околовръстния път, защото Джорджтаун и северозападната част на окръг Колумбия се пренаселиха и не можеха да поемат всички адвокати, лобисти, корпоративни и медийни звезди, които от управлението на оцелелия след покушение президент Роналд Рейгън превръщаха разбунената след убийството на Мартин Лyтър Кинг американска столица в града на големите пари.

Следеше огледалата, докато шофираше.

Мина на червено. Направи остър ляв завой, който не беше наложителен, после още един десен, още един ляв, пое по някаква пресечка покрай зелени контейнери за смет досущ като онзи, заради който техническият гений Алекс беше потрошил много пари. Беше блъснал в него кола на Управлението, след като се беше наливал с бира в тайландски ресторант в компанията на военни от същата държава, които той обучаваше, а агентът, действащ под прикритие като негов асистент, проучваше за евентуално вербуване.

Огледалата на Фей не издадоха присъствие на жълтоок звяр на таен екип.

Охранителни камери регистрираха как колата й влиза в подземния паркинг на жилищния блок, когато й оставаха още трийсет и осем минути. Тя паркира на заден форда си на своето място на второто ниво, натисна копчето на алармата, докато крачеше към асансьора в помътената от бензинови пари светлина в бетонния хамбар за автомобили и се качи във фоайето. В малката й пощенска кутия нямаше нищо, обаче щеше да изглежда подозрително, ако не провери.

Предположението на Фей беше правилно — рецепцията беше празна. Нощният служител Абдула сигурно тайно беше влязъл в компютъра на управителя и търсеше новини за семейството си в Сомалия, приклещено като в капан между суша, глад, пирати, армия за борба с пиратите, финансирана от Обединените арабски емирства и със собствена адвокатска кантора във Вашингтон, мюсюлмански революционни фундаменталисти и дванайсет хиляди сини каски от мироопазващите войски на Африканския съюз, обучени от наети от ЦРУ служители зад граница, действащи от ограден с бодлива тел комплекс на летището в Могадишу, който сомалийците наричаха „розовата къща“.